Определение № 1498 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 643/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу определение № 261 от 01.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 207/2024 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 14369 от 28.11.2023 г. по гр.д. № 974/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че първоинстанционното решение е постановено в границите на проведено по реда на чл. 238 ГПК производство – неприсъствено. Позовал се е на нормите на чл. 239, ал. 4 вр. чл. 248 ГПК, от които е извел извод, че необжалваемостта на неприсъственото решение обуславя и необжалваемост на постановеното определение за изменение или допълване на решението в частта му за разноските. Жалбоподателят оспорва този извод,развивайки разбиране за процесуална самостоятелност на двата съдебни акта, според него изведена от нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Според жалбоподателя посоченият текст следва да се разбира в смисъл, че определението по чл. 248 ГПК се обжалва по общия процесуален ред съобразно отделните раздели на ГПК, независимо от конкретния материалноправен спор. С оглед това разбиране се поддържа неправилност на обжалваното определение, основание за отмяната му и разглеждане на частната жалба по същество. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Мотивите на въззивния съд, основани на чл. 248, ал.3 вр. с чл. 239, ал. 4 от ГПК следва да бъдат споделени. Обжалваемостта на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК е изрично предвидена, но и също така ограничена в закона до приложимата обжалваемост за решението, което допълва и което в случая е окончателно, тъй като е постановено като неприсъствено. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3, предл. 2 от ГПК нормативно пресъздава направеното в т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК тълкуване относно обжалваемостта на определенията по чл. 194, ал. 4 ГПК /отм./, чийто текст е аналогичен на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постановяването на неприсъствено решение е избор на страната, със заявяването, на който същата приема и уредените от закона правни последици, вкл. невъзможността за обжалване. Жалбоподателят в откритото съдебно заседание, проведено на 02.10.2023 г., е заявил недвусмислено воля за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК. Забраната за обжалване на решението, както и на процесуално обвързаното с него определение за разноските, се извежда от ясните и изрични разпоредби на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 239, ал. 4 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,