Определение № 322 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2132/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. Й. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Р., срещу разпореждане от 13.02.2014г. по в.гр.д.№662/2013г. на Шуменски окръжен съд за връщане на частната й жалба срещу определение от 08.01.2014г., с което е оставена без разглеждане молбата й по чл.248 ГПК за допълване на определение от 27.11.2013г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на И. Т. И. в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно ответницата Л. Й., поради липса на правен интерес на втория ответник да обжалва решението в тази му част. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното разпореждане е прието, че е процесуално недопустима частната жалба, тъй като не подлежи на обжалване определението, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Й. за допълване в частта за разноските на определение за частично прекратяване на производството по въззивна жалба на друг ответник срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част досежно ответницата Л. Й.. Разпореждането е неправилно. Определението, с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустима молба по чл.248 ГПК, прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд, постановил определението за частично прекратяване на производството по въззивната жалба, според чл.248 ГПК е компетентен да се произнесе по допустимостта на искането за неговото изменение в частта за разноските, като преценката му, че искането е недопустимо подлежи на инстанционен контрол. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за администриране на частната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение