Определение № 148 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 27/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 вр.чл.305 ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. В. П. срещу О. № 597/05.11.2008 год. по ч.т.д. № 437/2008 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Т.д. № 437/2008 год. е образувано по молбата на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.07.2007 год. по т.д. № 221/2007 год. на Варненския окръжен съд с което са били приети за основателни предявените срещу него от З. "Изгрев” - в л. обективно съединени искове с правно основание чл.24 ал.1 ЗК и чл.86 ал.1 ЗЗД. Решението е влязло сила на 18.08.2007 год. – изтичането на 14-дневния срок за въззивно обжалване, чието начало е поставило редовното връчване на уведомлението по чл.52 ГПК (отм.) на 03.08.2007 год. В депозираната на 21.05.2008 год. молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, П. се е позовал на нови доказателства – разходни касови ордери (РКО), които открил по-късно. Съставът на І т.о. е приел, че молбата за отмяна на Н. П. е недопустима - депозирана извън 3-месечния срок по чл.305 т.1 ГПК, доколкото данните по делото сочат, че тези доказателства са били известни на П. в предхождащ приключването на спора момент, а и не са “нови” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Определението е законосъобразно. Доводът по частната жалба на П. е, че след като е бил освободен като председател на ЗК”И” не е имал достъп до документацията и. Този довод е неоснователен. Искът на К., който е бил разгледан от Варненският окръжен съд е за вреди, причинени от бившия председател, като искът е предявен след освобождаването му. В рамките на съдебното производство са събирани доказателства, вкл.съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка въз основа на цялата счетоводна документация, вкл. РКО на които се основава молбата. Но дори това да не би било така, за П. е съществувала процесуалната възможност на иска прилагането на чл.152 ГПК (отм.) в производството пред ВОС. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, отмяната по чл. 231 ал.1 б."а" ГПК (отм.), респ.чл.303 ал.1 т.1 ГПК, не е средство, с помощта на което, страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти и доказателства, нито да постигне корекция в изводите на решаващия съд, които не са в неин интерес. Правилна е преценката на състава на І т.о., че не се касае за нови доказателства за които страната не е знаела или с които не е могла да се снабди в инстанционното производство, поради което началото на срока по чл.305 т.1 ГПК е от влизане на решението в сила. Към момента на депозирането на молбата той е изтекъл, поради което правилно тя е била преценена като недопустима. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.