Определение № 502 от 19.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба от Х. В. З., чрез адв. Ц.А. от ЛАК, против Разпореждане №379 от 31.10.2025 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч по ВНОХД№418/2023 год. за връщане на депозирана касационна жалба. Претендира се отмяна поради обстоятелството, че независимо, че постановеният съдебен акт е наименуван решение, с което се изменя първоинстанционната присъда, реално представлява нова такава, тъй като изцяло се оправдава подсъдимия в извършването на инкриминираното престъпление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: С Присъда №7/02.05.2023 год. постановена по НОХД№20214340200002/2021 год., Районен съд – гр. Троян е осъдил подсъдимия П. Ц. П. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.129, ал.1 НК. С Решение 94/14.07.2025 г. по ВНОХД№418/23 г. във връзка с постъпили въззивни жалби, Окръжен съд – гр. Ловеч е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение, за което е бил осъден, а именно по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК и е преквалифицирал престъплението в такова по чл.133 НК. Срещу така постановеното решение е депозирана касационна жалба, която е била върната с Разпореждане №379/31.10.2025 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч, поради обстоятелството, че решението не попада в обсега на актовете визирани в чл.346 НПК. Срещу горецитираното разпореждане е подадена частна жалба, с която е инициирано настоящото производство. Този състав на ВКС прецени, че разпореждането на Окръжен съд – гр. Ловеч е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде оставено в сила. От една страна, видно от диспозитива и съдържанието на процесното решение на окръжния съд е, че става въпрос за съдебен акт, който не попада в пределите визирани в чл.346 НПК. Това е така, тъй като въззивният съд е постановил своето решение базирайки се на същите факти и обстоятелства, като единствено е преквалифицирал деянието. Последното опровергава и възражението в частната жалба, че съдът изцяло е оправдал подсъдимия. По отношение на това, дали е „дискредитиран“ или не квалифициращия признак „хулигански подбуди“, то това излиза извън компетенциите на ВКС по настоящото производство поради което не се дължи отговор. Същото се отнася и за всички останали оплаквания по обосноваността на решението. На следващо място, това че съдът е коментирал в решението си въпросите по вредата, причинно-следствената връзка, вината и прочие е напълно естествено поради обстоятелството, че с преквалификацията на деянието съдът е задължен да коментира и дали от обективна и субективна страна е налице това престъпление или не. С оглед на всичко изложено, обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение,