Определение № 172 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Ф. М. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А., частна жалба против определение № 260007 от 23.02.2022г. по гр.д.№ 539/2020г. на Апелативен съд Варна, с което е прекратено производството, образувано по подадената от нея въззивна жалба с вх.№ 260815/27.10.2020г. поради липса на правен интерес. Жалбоподателката счита така постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Обосновава правния си интерес от обжалване с тезата, че част от имуществото, което е предмет на отнемане от други субекти представлява семейна имуществена общност. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от КПКОНПИ, чрез процесуалния представител главен инспектор И., с който се оспорва основателността й. Изразеното становище е, че след като с първоинстанционния акт е отхвърлено искането, насочено срещу жалбоподателката, тя няма правен интерес от обжалване, защото нейни засегнати права няма. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Ф. М. А. е подала въззивна жалба срещу постановен първоинстанционен съдебен акт /решение № 26009 от 15.09.2020г.на ОС Търговище/, с което е отхвърлено искането на КПКОНПИ за отнемане от нея на сума в размер на 300лв. от продажба на л.а.“Опел“, модел „Корса“, [рег.номер на МПС], сума в размер на 3 500лв., пазарна стойност към датата на отчуждаване на л.а.марка „Сеат“, модел „А.“, [рег.номер на МПС], сума от 6 734.98лв., вноски по срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“ЕАД и сума от 212.10лв., неизплатени лихви върху вноски с неустановен произход по срочен депозит № 17396344 в евро в „Банка ДСК“ЕАД. Друго искане в хода на производството срещу нея от КПКОНПИ не е отправено. Следователно постановеният акт е благоприятен за жалбоподателката и тя няма правен интерес от неговото обжалване, защото подадената въззивна жалба не би могла да й осигури по-благоприятен резултат от вече получения. Обстоятелството, на което тя се позовава – че част от имуществото, за което искането на КПКОНПИ е уважено по отношение на други лица - е семейна имуществена общност, не е установено, защото в постановеният акт не се съдържат подобни доводи. Ако впоследствие се установи, че е отнето имуществото, представляващо семейна имуществена общност, жалбоподетел-ката разполага с други процесуални възможности за защита на правата си. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалвания акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд