Определение № 851 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 387/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. К., чрез адв. Г. П. /неправилно наименувана „касационна частна жалба“/ против определение № 5876/16.12.2024 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 942/2024 г., с което като е допълнено определение № 5136/12.11.2024 г. на ВКС, постановено по същото дело, жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Н. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение на състав на ВКС е неправилно поради допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 78, ал.5 и чл.81 ГПК. Ответникът по жалбата – Г. Н. М., чрез адв. Десислава А. оспорва същата, като излага становище за неоснователност на развитите в нея доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че с обжалваното определение е допълнено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което намира че то също подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 5136/12.11.2024 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 942/2024 г., състав на Трето гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на К. С. К., като процесуално недопустима и е прекратил образуваното въз основа на нея касационно производство. По молба с правно основание чл.248 ГПК на насрещната страна по касационната жалба - Г. Н. М., е постановено определение № 5876/16.12.2024 г., с което ВКС е допълнил определението си от 12.11.2024 г., като е присъдил на молителя на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. За да приеме, че молбата с правно основание чл.248 ГПК е частично основателна, ВКС е съобразил, че Г. Н. М., чрез своя процесуален представител е депозирала отговор на касационната жалба, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие от 5.02.2024 г., в който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., платими по банков път на две вноски, както и че с отделна молба от 29.10.2024 г. е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Заявеното от К. С. К. в отговора на молбата по чл.248 ГПК, съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е квалифицирал като възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК и изхождайки от характера на правния спор, фактическата и правна сложност на делото и видът и обема на извършената от адвоката работа, която в случая се изчерпва с подаването на отговор на касационната жалба, е приел, че възражението е основателно и е определил дължимото възнаграждение в размер на 600,00 лв. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му са съобразени както нормата на чл.78, ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, така и задължителните постановки на т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в случай, че в договора е вписано плащане по банков път – задължително се представят доказателства за това. В конкретния случай по делото са ангажирани доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено и е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Съобразявайки тези обстоятелства, заявеното от касатора оспорване на молбата за допълване на определението от 12.11.2024 г. е разгледано като възражение по чл.78, ал.5 ГПК и същото е прието за основателно, като размерът на претендираните разноски адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, в който е взето становище както по наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, така и по основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, е редуциран до 600,00 лв. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на нормата на чл.81 ГПК, според която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай производството пред ВКС е приключило с определение от 12.11.2024 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. С. К. и съдът е бил длъжен да се произнесе по своевременно поисканите от насрещната страна по жалбата разноски именно с това определение, като пропускът му да стори това е отстранен по предвидения в чл.248 ГПК ред – чрез допълване на определението в частта му за разноските. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение