Определение № 4926 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по частната жалба на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, със седалище и адрес: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 28 против Определение № 10290/ 25.03. 2025 г. по административно дело № 3151/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Навеждат се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател смята за неправилни доказателствените изводи на първата инстанция относно липсата на доказване на претендираните от жалбоподателя имуществени вреди. Посочва, че писмените доказателства, които установяват настъпването на конкретни имуществени вреди и тези обосноваващи възможността за настъпване на вреди не са обсъдени от първата инстанция. Твърди, че са налице материалноправните основания за спиране на предварителното изпълнение на Решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Желае отмяната му и решаване на спора по същество, чрез постановяване на спиране на предварителното изпълнение на т.3, т.4 и т .5 от Решение № ПАМ -1/ 26.02.2025г. на КЕВР. Ответникът по частната жалба- Комисия за енергийно и водно регулиране в писмен отговор моли да се остави без разглеждане, алтернативно без уважение подадената частна жалба, като счита същата за недопустима, алтернативно за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. По същество същата е основателна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, за спиране на предварителното изпълнение на Решение № ПАМ-1/ 26.02.2025г. на КЕВР, в частта му по т.3, т.4 и т.5, с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка. За да постанови този резултат съдът е приел, че анализът на чл.166 АПК води до обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Посочил, че в конкретния случай, законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ, като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следвало да са със същата степен на значимост. Изложил доводи, че видно от съдържанието на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението на КЕВР, основното твърдение на жалбоподателя е, че ще му бъде причинена значителна имуществена вреда. В конкретния случай обаче, не били достатъчно само твърдението за наличие на вреди и интереси, които биха били увредени, а е необходимо било представянето на доказателства за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. Преценил, че сочените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт за дружеството не са основани и на нови обстоятелства, съгласно чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК, поради което не обуславят обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесната ПАМ. По посочените съображения искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за ПАМ е било отхвърлено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По отношение на материалноправната правилност на обжалваният съдебен акт следва да се има предвид обстоятелството, че предмет на съдебното обжалване е административен акт на КЕВР, с който на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 201, ал.1, т. 3, ал.2, т.1, б. „а“, чл.202, ал.1 и чл.203, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.203 ЗЕ решението по чл.202, ал. 1 може да се обжалва чрез комисията или чрез министъра на енергетиката пред Административния съд– град София по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването му. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение. Според чл. 204 ЗЕ доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на АПК. Съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.4 от АПК следва да прецени дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която при това трябва да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес. Изисква съдът да провери дали с предварителното изпълнение няма да бъдат преминати рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. Следва да се съобрази, че според Тълкувателно решение №5 от 08.09.2009г. на ОСК на ВАС, по тълкувателно дело № 1/2009 г., разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предварителното изпълнение на ПАМ е по силата на закона (чл.203, ал.2 и ал.3 от ЗЕ). Относими към неговата законосъобразност са онези предпоставки, свързани с причиняване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, установими чрез нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта. В съответствие с чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Искането на засегнатото лице следва да е обосновано с наличието на вреда, която има пряк и значим отрицателен ефект за оспорващия. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване, има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия разпоредени с оспорения акт. В административното производство обезпечителна нужда възниква, в случаите на прогласена предварителна изпълняемост на обжалвания административен акт, произтичаща по силата на закона, когато специален закон, изключва общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК. В тази връзка съдът необосновано е отказал спиране на изпълнението, поради липса на доказателства, свързани с преценката за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. С обжалваното определение решаващият съд не е съобразил наличието на нови обстоятелства за спиране на предварителното изпълнение и не е направил преценка за настъпването на значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, въз основа на представените доказателства. Тези доказателства за извършено плащане и предвидени конкретни суми за обезщетение на определени лица не са съобразени при произнасянето с обжалваното определение. Въз основа на изложеното настоящият състав на ВАС приема за незаконосъобразен и необоснован извода на адм. съд за липса на нови обстоятелства. Оспорващият е заявил с представените доказателства, че извършването на предварително изпълнение ще му причини значителни вреди. С жалбата до адм. съд е представен Договор за изплащане на крайните потребители на предоставена финансова подкрепа на битови крайни клиенти. С частната жалба са представени доказателства за извършени плащания по банков път въз основа на ПАМ. В случая настоящият състав на ВАС намира, че следва да се съобрази Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009г. на ОСК на ВАС, по Тълкувателно дело № 1/ 2009 г., относно целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране, подчинени на принципа за съразмерност, а именно – „административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава”. В конкретния случай предварителното изпълнение е насочено към осъществяване на приложението на общите условия по отношение на клиентите на дружеството. Представените с чатната жалба банково преводно нареждане от 24.03.2025 г. и списък със суми, предвидени за плащания на конкретни лица, установяват възможност за вреди, представляващи разходи в голям размер. Според Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009г. на ОСК на ВАС, по тълкувателно дело № 1/ 2009 г., „допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт”. Принудителното изпълнение в случая "би могло да причини" трудно поправима вреди на жалбоподателя, чрез влагане на значителни средства. Настоящият съдебен състав с оглед на изложените доводи и представените писмени доказателства приема, че предварителното изпълнение може да причини значителни или трудно поправими вреди на оспорващия по повод осъществяване на неговата дейност, предвид значителния размер на изплатените до момента суми по наложената ПАМ. Изложените изводи са достатъчно основание да се уважи искането за спиране на предварителното изпълнение до разрешаване на административноправния спор с влязло в сила съдебно решение. Предвид на изложените съображения следва да бъде отменено обжалваното Определение 10290/ 25.03. 2025 г. по административно дело № 3151/ 2025 г. на Административен съд- София- град, като неправилно и в съответствие с чл.236, във връзка с чл.222, ал.1 и чл.166, ал.4 от АПК по същество бъде спряно предварителното изпълнение на Решение № ПАМ -1/ 26.02.2025г. на КЕВР, в частта му по т.3, т.4 и т.5, до приключване на административноправния спор с влязъл в сила съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл.222, ал.1 и чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение