Определение № 318 от 09.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 88/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1115258 от 8.Х.2014 г. на С. Г. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК против протоколното определение на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, от откритото с.з. на 30.ІХ.2014 г. по ч. гр. дело № 4072/2013 г., с което молбата й за възстановяване на пропуснат срок за посочването на основания за допускане на касационно обжалване на постановеното по това дело определение № 6243/29.ІІІ.2013 г. и за внасянето на дължима по с/ка на ВКС държавна такса, е била оставена без разглеждане. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително протоколно определение, частната жалбоподателка С. Г. С. претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на СГС – „за продължаване на съдопроизводствените действия по нeго”. Инвокиран е довод, че аргументацията на СГС била неправилна предвид обстоятелството, че с последващото определение на ВКС по ч. т. д. № 640/2014 г. е било потвърдено разпореждането от 22.VІІІ.2013 г. за връщане на частната й касационна жалба и затова „едва след произнасянето на това касационно определение започва да тече срока по чл. 64, ал. 3 ГПК”. Ответната по частната жалба [фирма]– София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от С. протоколно определение, претендирайки за потвърждаването му.Инвокирани са доводи, че „изложените в молбата обстоятелства, за които подателката твърди, че я възпрепятстват да отстрани нередовностите в срок, не са от категорията на особените непредвидени по смисъла на закона”, както и че дори такива обстоятелства да са се проявили в действителност, то С. не е доказала невъзможността си да ги преодолее. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1-во ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред СГС производство по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, настоящата частна жалба на С. Г. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да прецени молбата на С. Г. С. за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 64 ГПК като просрочена, СГС е приел, че макар да не се дължи изпращането до нея на изрично съобщение за пропускането му, то ролята на такова има съобщението от 22.VІІІ.2013 г. - за връщане на касационната й жалба, което й е било надлежно връчено на датата 23.Х.2013 г. и така, от съдържанието на последното, тя е могла да узнае, че не е изпълнила дадените й указания за отстраняване на недостатъци, констатирани в нейната частна касационна жалба. Това разбиране за меродавния начален момент, от който започва да тече едноседмичният срок по чл. 64, ал. 3 ГПК точно съответства на създадената по същия правен въпрос трайна и безпротиворечива практика на ВКС, изразена в Опр. № 333/9.VІІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по ч. гр. д. № 273/2010 г., както и в Опр. № 722/27.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 374/2012 г. и други. Подробно в първото от тях е било разяснено, че с постановяването на разпореждане за връщане на жалба започват едновременно да текат – от съответната дата на съобщаването му – два срока: за неговото атакуване пред по-горен съд и съответно по чл. 64, ал. 3 ГПК – за подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок поради особени непредвидени обстоятелства. Предвид връзката на преюдициалност между тези две конкуриращи права, по необходимост се налага извод, че не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече /и затова не би могъл да е пропуснат/. Ето защо, като постановено в точно съответствие с процесуалния закон, атакуваното от С. Г. С. протоколно прекратително определение ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение