Определение № 385 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 238/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 282 ГПК, образувано по искане на ищцата Р. Б., материализирано в подадената от нея касационна жалба, за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение на Варненски апелативен съд. Искането е неоснователно. С въззивното решение, постановено по жалби на двете страни, като краен резултат са отхвърлени исковете на молителката: по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване на нищожността на сключения между нея и ответната „Банка ДСК“ АД договор за банков кредит и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на банката да върне недължимо получена възнаградителна лихва, като са присъдени в полза на ответника съдебни разноски. Така постановеното решение за отхвърляне на исковете не подлежи на изпълнение поради липсата на осъдителна част, а по отношение на присъдените разноски – доколкото в тази част въззивните решения подлежат на изпълнение едва след влизането си в сила. С тези мотиви съдът