Определение № 5487 от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2024 г.

ВАССедмо отделение07.05.2024 г.докладчик Полина Богданова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Национален план за възстановяване и устойчивост срещу Определение № 66/15.01.2024 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело № 312/2023 г. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2835/2024 г. на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа, с адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър І“ № 12, да заплати в полза на „Марти-Дени Груп“ ЕООД, със седалище: гр. Смолян и адрес на управление: [улица], [адрес], разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 792 (шест хиляди седемстотин деветдесет и два) лева. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, петчленен състав, в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Национален план за възстановяване и устойчивост (СНД) срещу Определение № 66/15.01.2024 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 312/2023 г. С обжалваното определение е отменено Решение № РД-02-16-500/24.11.2022 г. на ръководителя на СНД, с което, на основание чл. 15, ал. 10, т. 2, чл. 32 и § 1, т. 6 и 7 от Допълнителните разпоредби на ПМС № 114/08.06.2022 г., е прекратено производството по отношение на кандидата "Марти-Дени Груп" ЕООД с Предложение за изпълнение на инвестиция № BG-RRP-3.004-2334 по Процедура № BG-RRP-3.004 "Технологична модернизация" и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по подаденото от "Марти-Дени Груп" ЕООД предложение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Частният жалбоподател счита, че определението е недопустимо, а алтернативно - неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Сочи, че първоинстанционното производство е образувано по жалба на „Марти-Дени Груп“ ЕООД срещу Решение № РД-02-16-500/24.11.2022 г. на ръководителя на СНД, с което на основание чл. 15, ал. 10, т. 2 ПМС № 114/2022 г. подаденото от дружеството предложение за изпълнение на инвестиция не е допуснато до техническа и финансова оценка, която жалба е разгледана от съда по реда на чл. 197 и сл. АПК. Излага, че положителните и отрицателните предпоставки за допустимостта на искането са изброени в чл. 27 АПК, съответно за неговата редовност - в чл. 29 АПК. В случай че прецени, че искането е недопустимо, тъй като са налице отрицателните производствени предпоставки, или липсват положителните такива, както и че искането не е редовно и нередовността не е отстранена по реда на чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, органът може да прекрати административното производство. Във всички тези случаи, когато органът се произнесе изрично и откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество, за отправилия искането е налице субективно потестативно право на обжалване на изричния отказ пред съда - чл. 197, ал. 1 АПК. Тоест, правото на оспорване по визирания ред съществува само по отношение на изричен отказ на административен орган въобще да разгледа по същество отправеното до него искане. С оспорения административен акт обаче, ръководителят на СНД се е произнесъл по същество на отправеното до него искане за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, отправено от „Марти-Дени Груп“ ЕООД, което е било разгледано по същество от назначен оценител по реда на чл. 10 от ПМС № 114/2022 г. и съобразно Критериите и методологията за оценка на предложения за изпълнение на инвестиции, представляващи Приложение № 6 към утвърдените на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ПМС № 114/2022 г. Условия за кандидатстване. В рамките на така извършената оценка е установено, че кандидатът не отговаря на изискването по т. 13.1 "Допустими дейности", раздел I, подт. 2 и т. 16 "Приложими хоризонтални принципи", подт. 1 от Условията за кандидатстване, съответно на Критерий № 4 за допустимост на предложението от Критериите и методологията за оценка на предложения за изпълнение на инвестиция. От съдържанието на самите изисквания се установява, че предложението на "Марти-Дени Груп" ЕООД е разгледано по същество и е установено, че по отношение на същото не са налице основанията за предоставяне на средства. В тази връзка оспорва извода на съда, че въпросът дали е налице обоснована информация, е въпрос не на допустимостта на предложението, което се разглежда на етап „оценка за административно съответствие и допустимост“, а следва да бъде разгледан на следващия етап – „техническа и финансова оценка“ на предложението. Сочи, че основанията в Критериите и методологията за оценка на предложения за изпълнение на инвестиция по процедура "Технологична модернизация" са коренно различни от предвидените в чл. 27 АПК условия за допустимост на едно искане за издаване на индивидуален административен акт по общия ред на АПК. С тях се оценява именно доколко по дадено проектно предложение е основателно да се предоставят средства конкретно от Механизма за възстановяване и устойчивост. Поради това намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Допълва доводите си с аргумента, че липсата на специална подсъдност по отношение на актовете, издавани на основание чл. 15, ал. 10, т. 2 ПМС № 114/2022 г., води до заключението, че в конкретния случай волята на законодателя е същите да подлежат на съдебен контрол по общия ред за обжалване на индивидуален административен акт. Поради това, решаващият състав на Административен съд – Смолян не е имал основание да разгледа делото по реда на чл. 197 и сл. АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска определението да бъде обезсилено, като недопустимо, алтернативно – да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – „Марти-Дени Груп“ ЕООД изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска обжалваното определение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира че същата се явява недопустима, предвид следните съображения: На първо място следва да бъде посочено, че въпросът с приложимия ред за разглеждане на жалбата на „Марти-Дени Груп“ ЕООД срещу Решение № РД-02-16-500/24.11.2022 г. на ръководителя на СНД, е решен с влязло в сила Решение № 12754/19.12.2023 г. на ВАС, VІІ отд. по адм. дело № 8036/2023 г., с което по жалба на ръководителя на СНД, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е отменено Решение № 111/11.05.2023 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 371/2022 г., с което е било отменено решението на ръководителя на СНД в производство по чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), и делото е върнато на Административен съд – Смолян за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебния акт изрично е посочено, че доколкото се касае за административен акт, издаден в производство по ПМС № 114/2022 г., с който е прекратено производството по отношение на кандидат, чието предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка, то същият следва да се разглежда като акт по чл. 56, ал. 1 АПК, с който в предвиден в закон случай се прекратява административното производство. Актовете, с които се прекратява производството, съгласно чл. 56, ал. 4 АПК се обжалват по реда на глава десета, раздел ІV АПК. В тази връзка, неоснователно се явява твърдението на частния жалбоподател, че определението на Административен съд – Смолян е недопустимо. Недопустим съдебен акт ще е налице, когато актът не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. налице е била отрицателна процесуална предпоставка или е липсвала положителна такава, които не са давали право на съда да разгледа повдигнатия пред него спор. Освен че не се установяват такива обстоятелства, в частната жалба няма изложени доводи в тази насока. На следващо място, Върховният административен съд има устойчива практика по въпроса за характера на акта, с който проектното предложение на кандидат в процедура по предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост не се допуска до техническа и финансова оценка и производството се прекратява. С обжалваното в първоинстанционното производство Решение № РД-02-16-500/24.11.2022 г. на ръководителя на СНД, на основание чл. 15, ал. 10, т. 2, чл. 32 и § 1, т. 6 и 7 ДР на ПМС № 114/2022 г., е прекратено производството по отношение на кандидата "Марти-Дени Груп“ ЕООД с предложение за изпълнение на инвестиция № BG-RRP-3.004-2334 по процедура № BG-RRP-3.004 "Технологична модернизация". С решението е прието, че кандидатът не отговаря на изискването по т. 13.1 "Допустими дейности", раздел I, подт. 2 и т. 16 "Приложими хоризонтални принципи", подт. 1 от Условията за кандидатстване по процедурата, както и на Критерий № 4 за допустимост на предложението от Критериите и методологията за оценка на предложения за изпълнение на инвестиция (Приложение № 6 към Условията за кандидатстване). По жалба на кандидата, това решение на ръководителя на СНД е отменено с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 197 и сл. АПК при повторното разглеждане на делото от Административен съд - Смолян. Допустимостта на жалбата на административния орган в случая е в пряка зависимост от производството, по реда на което е правораздавал първоинстанционния съд, поради което пред настоящата инстанция се поставя като спорен въпросът за това, дали редът за разглеждане на жалбата срещу административния акт е този по чл. 197 и сл. АПК. След отправено до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, възниква неговото задължение, ако са налице изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането и ако то е редовно, да се произнесе по искането по същество. Ако искането е недопустимо или е нередовно и нередовността не е отстранена в срок, органът може да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество и да прекрати производството по искането. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимост и/или нередовност на искането, с което е сезиран, но не и установяването налице ли са основанията за издаване на искания административен акт. Видно от чл. 8, ал. 1 ПМС № 114/2022 г. при процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции се извършва: 1. оценяване на всяко предложение, подадено в определения срок, което включва: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка; 2. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 16, ал. 1, в низходящ ред; 3. определяне на предложения, за които се предоставят средства от Механизма. Съгласно чл. 15, ал. 1 ПМС № 114/2022 г., на основание на която разпоредба е издаден обжалваният в първоинстанционното производство административен акт, оценката на административното съответствие и допустимостта се извършва от членове на оценителната комисия, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители. Когато при оценката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията еднократно изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 7 дни. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до недопускане на предложението до техническа и финансова оценка и прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до промени по същество (чл. 15, ал. 2 ПМС № 114/2022 г.). Въз основа на извършената оценка на административното съответствие и допустимостта комисията по чл. 10, ал. 1 изготвя списък на предложенията, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на структурата за наблюдение и докладване и в информационната система за Механизма, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в списъка, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 15, ал. 3 ПМС № 114/2022 г.). Кандидат, чието предложение е включено в списъка по ал. 3, може писмено да възрази пред ръководителя на структурата за наблюдение и докладване в едноседмичен срок от съобщаването. (чл. 15, ал. 4 ПМС № 114/2022 г.). След извършване на проверка от определени от ръководителя на СНД лица и изготвяне на писмено становище от тях, ръководителят на структурата за наблюдение и докладване се произнася по основателността на възражението в 3-дневен срок от получаването на становището. При произнасянето си той или връща предложението за техническа и финансова оценка или прекратява производството по отношение на кандидата, чието предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка (чл. 15, ал. 10 ПМС № 114/2022 г.). Съгласно чл. 32 ПМС № 114/2022 г., административните актове, издадени в производствата по това постановление, се оспорват по реда на АПК. Видно от посочената правна уредба производството, приключило с обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, е за преценка на административното съответствие и допустимостта на подаденото предложение за изпълнение на инвестиция. В него, съгласно чл. 15, ал. 2 ПМС № 114/2022 г., се преценява и редовността на предложението. Обстоятелството, че конкретните предпоставки за допустимост и редовност се съдържат в ПМС № 114/2022 г., в посочените в него актове и в документа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Постановлението и допълват тези в чл. 27 и чл. 30 АПК не може да доведе до различен правен извод. Липсва правна регламентация, че редът по чл. 197 и сл. АПК е приложим, само ако производството по дадено искане е прекратено на основанията посочени в АПК. В случая, в една макар и по-усложнена процедура, а именно - чрез назначаване на оценителна комисия и помощник-оценители, е извършена именно преценка на редовността и допустимостта на предложението на кандидата. Производството е приключило с издаването на акт, с който то е прекратено, като предложението на „Марти-Дени Груп“ ЕООД не е разгледано по същество, а именно - на етапа в който се извършва техническа и финансова оценка на предложенията. С оглед гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е било налице нормативно основание за прилагане на глава десета, раздел IV АПК и ръководителят на СНД не е легитимиран да оспорва постановеното от него определение. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 АПК. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. по описа на ВАС - Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия, в което категорично е прието за недопустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В горния смисъл има постановени редица определения на Върховния административен съд, като: Определение № 5925/06.06.2023 г. по адм. дело № 5177/2023 г. на ВАС, VІІ отд., оставено в сила с Определение № 8207/28.07.2023 г. по адм. дело № 7082/2023 г., Петчленен състав - ІІ колегия; Определение № 2537/09.03.2023 г. по адм. дело № 1596/2023 г. на ВАС, VII отд., оставено в сила с Определение № 5453/23.05.2023 г. по адм. дело № 3777/2023 г. на ВАС, Петчленен състав - ІІ колегия; Определение № 5741 от 31.05.2023г. по адм. дело № 5102/2023 г., оставено в сила с Определение № 7600/10.07.2023 г. по адм. дело № 6150/2023 г., Петчленен състав – ІІ колегия; Определение № 2425/29.02.2024 г. по адм. дело № 1811/2024 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 6451/15.06.2023 г. по адм. дело № 3041/2023. на ВАС, VІІ отд., оставено в сила с Определение № 8200/28.07.2023 г. по адм. дело № 7083/2023 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия; Определение № 5979/06.06.2023 г. по адм. дело № 5051/2023 г. на ВАС, VІІ отд.; Определение № 7721/12.07.2023 г. по адм. дело № 5670/2023 г. на ВАС, VІІ отд., оставено в сила с Определение № 8414/17.08.2023 г. по адм. дело № 7640/2023 г. на Петчленен състав – ІІ колегия и др. По изложените съображения жалбата на ръководителя на СНД следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производството следва да бъде прекратено. Следва да се отбележи, че Административен съд – Смолян е постановил Разпореждане №295/22.02.2024 г., с което е върнал частната жалба с вх. №225/30.01.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Национален план за възстановяване и устойчивост срещу Определение № 66/15.01.2024 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 312/2023 г. поради неизпълнение на указания за поправяне на нередовности на основание чл. 213а, ал.1 вр. чл. 231 АПК, а в последствие с Разпореждане № 311/26.02.2024 г. съдът е отменил Разпореждане №295/22.02.2024 г. По делото няма данни нито едно от тези две разпореждания да е връчено на страните по делото. В Разпореждане №295/22.02.2024 г. съдът е изразил ясно волята си относно недопустимост на частната жалба с вх. №225/30.01.2024 г. поради което я е върнал. Разпореждането е преграждащо по-нататъшното развитие на производството пред Административен съд - Смолян. От момента на обявяване на това определение (отразяването на диспозитива в срочната книга на съда, при което съдебният акт получава номер и дата), постановилият го съд не може повече сам да го измени или отмени по аргумент на противното чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК. Разпореждането, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството отрича допустимостта на търсената защита (процеса), поради което винаги съдържа в себе си отказ на съда на продължи процедурата, изразен ясно с диспозитива „връща частната жалба“, който осуетява завършването на спора с акт по същество. С това се изчерпва правосъдната власт на съда по делото. Неизменяемостта и неотменимостта на съдебния акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, е предвидена от законодателя като гаранция за стабилитета на съдебните актове и доверието в правосъдието. Ако съдът би могъл сам и по всяко време да измени или отмени собствения си краен акт, то това би сринало основите на правовата държава и върховенството на закона, поради което неизменяемостта на съдебния акт (решение, определение за прекратяване на производството, разпореждане за връщане) важи без ограничение във времето, т.е. както преди да е влязъл в сила, така и след като е влязъл в сила. Той е неизменим и неотменим, както по почин на страните, така и по почин на съда. При незачитане от съда на забраната за неизменяемост и неотменяемост на определението/разпореждането, с което е преградено по-нататъшното развитие на производството, то всички постановени от него следващи съдебни актове са нищожни (виж § 70 II във вр. § 48 III от Българско гражданско процесуално право, проф. д-р Ж.Сталев и колектив, Сиела, 2006). От деня на обявяване на разпореждането, с което е преградено по-нататъшното развитие на производството се туря край на първоинстанционното производство. Следователно съдът се десезира с делото, няма правораздавателна власт по него. От този момент, до изтичане на определения от закона срок за това, се поражда правото на обжалване. Правните последици на съдебния акт настъпват едва след като актът стане необжалваем. Качеството окончателност се придобива от съдебния акт при настъпване на неговата необжалваемост. В случая разпореждане № 295 от 22.02.2024 г. на Административен съд - Смолян по административно дело № 312/2023 г., с което е върната частната жалба с вх. №225/30.01.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Национален план за възстановяване и устойчивост срещу Определение № 66/15.01.2024 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 312/2023 г. не е съобщено на страните и не е започнал да тече срок за обжалване, поради което не са настъпили неговите правните последици. Предвид изхода на спора, своевременно направеното от ответната страна искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, Министерство на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято административна структура се намира органът, издал оспорения административен акт, следва да бъде осъдено да заплати в полза на „Марти-Дени Груп“ ЕООД сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са доказани в размер на 6 792 (шест хиляди седемстотин деветдесет и два) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

43