Решение № 134 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2010 г.

Решение № 134 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация "П." [населено място], общ. П. и Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма "Т. В.", против решение № 2/06.08.2010 г., постановено по гр. д. № 685/2009 г., от Окръжен съд - Благоевград. Ответниците по касационните жалби не взимат с становище. Касационното обжалване е допуснато с определение № 128/10.02.2011 г. на състава на ВКС. Правния въпрос обусловил касационното обжалване е, дължи ли въззивния съд произнасяне по изрично заявените от страните оспорвания по основанията на правата им в мотивите си, които съгласно сочено от касаторите тълкувателно решение на ВКС отразяват решаващата му самостоятелна дейност. Въпросът е поставен дотолкова, доколкото в съдебно заседание, проведено на 01.04.2005 г., ответникът е заявил, че оспорва изцяло исковата молба, като е направил възражение, изключващо претендираното от ищеца право на собственост, докато въззивния съд е приел в мотивите си, че "не се спори между страните, че ищците са собственици на 1070/1500 ид. ч. от процесния УПИ...". Налице е противоречие с възприетото от въззивния съд по така поставения процесуален въпрос и задължителната съдебна практика, отразена с т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Това противоречиво разрешаване на процесуалния въпрос е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отговора на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, състава на ВКС приема следното: При постановяване на своето решение, въззивния съд излага самостоятелни мотиви както относно фактите по делото, така и относно съществото на правния спор. В тази своя преценка, въззивния съд може да отдели спорното между страните относно фактите по делото от безспорните факти и обстоятелства, което е и негово правомощие по чл. 109, ал. 4 от ГПК (отм.). Тогава, когато се оспорва от страна в процеса факт или правно релевантно обстоятелство, наведено от противната страна, съдът е длъжен да изследва неговото наличие с оглед събраните по делото доказателства, като изложи доводи защо приема, респ. не приема неговото съществуване. При направено оспорване от страна на едно от страните в процеса на твърдян факт и или обстоятелство от друга страна в процеса, процесуално недопустимо е въззивния съд да приема за безспорно това обстоятелство, с решението по съществото на спора. По касационните жалби против въззивното решение, съдът приема следното: За да приеме, че предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел за безспорно между страните, че ищците по този иск са собственици на 1070/1500 ид. ч. от УПИ * в кв. 22 по плана на [населено място], целия с площ от 1500 кв. м. Въз основа на този свой извод, въззивния съд е приел, че собствениците на тези идеални части от недвижимия имот, са придобили и собствеността върху построената в него сграда, на основание чл. 92 от ЗС - по приращение. От друга страна, съдът е установил от събраните по делото доказателства и е приел в мотивите си за установено, че процесната сграда е изградена със средства на и от РПК "С." [населено място]. Тези два извода на съда, са взаимно изключващи се и си противоречат. В тази връзка съдът не е обсъдил възражението на ответника Кооперация "П." [населено място], общ. П., че процесната сграда е кооперативна собственост, тъй като е построена от кооперация, с кооперативни средства. Това възражение на ответника е във връзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС, която дава право на кооперации да се легитимират като собственици на сгради, именно въз основа на обстоятелството, че са ги построили със свои средства. Възражението на ответника Кооперация "П." [населено място], общ. П. е правоизключващо - отрича се придобиването на правото на собственост на ищеца по делото, като установяването с доказателствените средства по делото е основна предпоставка за основателността на ревандикационния иск. Съдът е признал правото на собственост, въпреки направения извод, че кооперация е построила сградата, като е приел, че не е доказана собствеността върху същата сграда да принадлежи на Кооперация "П." [населено място], общ. П. Правоизключващите възражения са възражения, които по съществото на спора отричат субективното право на ищеца, на което се основава неговата претенция. Безспорно, първата предпоставка за основателност на предявения ревандикационен иск е, ищецът, при условията на пълно и главно доказване да установи своето право на собственост върху спорната вещ. Направеното възражение на ответника Кооперация "П." [населено място], общ. П. е именно в тази насока - ищецът не е собственик на спорната между страните сграда. Същия ответник е направил и възражение в смисъл, че именно той е собственик, като последващо възражение, но по отношение на същото, доколкото липсва предявен насрещен иск, за установяване на правото на собственост принадлежащо на кооперацията, съдът е следвало да изследва на първо място, налице ли е основание, което да изключва придобиването по оригинерния способ на чл. 92 от ЗС на правото на собственост за ищците, тъй като в разпоредбата на чл. 92 от ЗС е предвидено, че собственикът на земята е собственик и на постройките, но само доколкото не е установено друго. Другото установено от разпоредба на закона е, че сграда, изградена с кооперативни средства от кооперация, е нейна собственост, на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС. Придобиването от страна на кооперативна организация на построената сграда изключва придобиването на същата сграда на оригинерното основание по чл. 92 от ЗС. Необсъждането на правоизключващото възражение на ответника Кооперация "П." [населено място], общ. П. и приемането от съда за безспорен фактът относно принадлежността на правото на собственост представлява съществено процесуално нарушение, поради което обжалваното решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да обсъди доказателствата, свързани с възражението на ответника, че сградата е изградена със средства на кооперативна организация, да прецени неговата основателност и в тази връзка да изложи правни изводи относно основателността на възражението на ответника, че не ищците притежават правото на собственост върху сградата, а тя принадлежи на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС на кооперацията, изградила сградата. Въззивния съд ще следва да се произнесе и по предявения иск за присъждане на обезщетение за ползуване на същата сграда с правно основание против Т. Г. В., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма "Т. В.", квалифицирано от въззивния съд като такова по чл. 73 от ЗС, доколкото принадлежността на правото на собственост за ищеца по този иск е основна предпоставка за основателността и на тази претенция. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия