Определение № 91 от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1267/2013 г.

Производството пред ВКС е образувано по частна жалба на Г. П.-Ч., депозирана чрез нейния защитник, срещу разпореждане от 20.05.2013г. на Апелативен съд - София за връщане на касационната жалба против определение №156 от 18.04.2013г., по внчд №364/2013г., с което е отменено постановеното, по реда на чл.20 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, определение от 28.03.2013г. на Софийски градски съд, по нчд №587/2013г. В писмено становище представител на ВКП аргументира позиция за неоснователност на подадената частна жалба и за липса на законови условия, предпоставящи нейното уважаване. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, като взе предвид предложените доводи в подадената жалба срещу разпореждане от 20.05.2013г. на Софийски апелативен съд и съобразявайки материалите по делото, намира същата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на инстанционен контрол от Върховния касационен съд. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическото й тълкуване във връзка с предписанията на чл.20 от ЗЕЕЗА обосновават категорично заключение, че решенията и определенията на апелативните съдилища, постановени в рамките на въззивното екстрадиционно производство са окончателни и не са включени в обхвата на касационната проверка. Съдебният акт на въззивната инстанция, с който е отменено обявеното по нчд №587/2013г. определение от 28.03.2013г. на Софийски градски съд за прекратяване на съдебното производство по направеното от Департамента по правосъдие на САЩ искане за екстрадиране на Г. П.-Ч. и наказателното дело е върнато на компетентния първостепенен съд за разглеждане по същество, не е от категорията обжалваемите пред Върховния касационен съд въззивни актове, на каквито претенции сочи съдържанието на депозираната касационна жалба. Правната природа и юридически стабилитет на определение №156 от 18.04.2013г., по внчд №364/2013г., по описа на Софийски апелативен съд е логическа последица от императивността и задължителната сила на закона, и то не може да бъде предмет на касационен инстанционен контрол. По изложените съображения, настоящият състав намира за законосъобразно атакуваното разпореждане от 20.05.2013г. на Софийски апелативен съд, с което е прието, че въззивно определение 18.04.2013г., по внчд №364/2013г. не подлежи на инстанционен контрол от Върховния касационен съд, мотивирало го да върне жалбата на упълномощения защитник на Г. П. - Ч. като процесуално недопустима. Констатираните обстоятелства сочат на процесуална необходимост от правоприлагане на установения в чл.351, ал. 4, т.3 от НПК нормативен регламент, което съдията-докладчик стриктно е спазил и изпълнил. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр. ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,