Определение № 655 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 585/2012 г.

Обжалвано е решение (има характер на определение) № 230 от 01.10.2012 год., постановено по гр.дело № 223/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 73 от 26.03.2012 год. по гр.дело № 317/2012 год. на Великотърновския окръжен съд за

• допускане непълно осиновяване по смисъла на чл.102, ал.1 от СК на малолетния С. В. В., с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] год. в [населено място], от майка В. С. В., с ЕГН [ЕГН], и от баща В. М. В., с ЕГН [ЕГН], за което е съставен Акт за раждане № ... от ...... год. на [община]; като и двамата родители на малолетното дете са починали на 26.08.2011 год.; от К. М. Ф., с ЕГН [ЕГН], и от С. Г. Ф., с ЕГН [ЕГН], и двамата с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.”А”, ап.15.

• допускане непълно осиновяване по смисъла на чл.102, ал.1 от СК на малолетната М. В. В., с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] год. в [населено място], от майка В. С. В., с ЕГН [ЕГН], и от баща В. М. В., с ЕГН [ЕГН], за което е съставен Акт за раждане №.... от ....... год. на [община]; като и двамата родители на малолетното дете са починали на ........ год.; от К. М. Ф., с ЕГН [ЕГН], и от С. Г. Ф., с ЕГН [ЕГН], и двамата с постоянен адрес [населено място], [улица], вх.”А”, ап.15 като

• имената и на двете малолетни деца не се променят с прекратяване производството по делото.

Недоволни от въззивното решение /имащо характер на определение/ са жалбоподателите К. М. Ф. и С. Г. Ф., представлявани от адвокат В. Ляскова, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е незаконосъобразно, поради което претендират за отмяната му с потвърждаване на първоинстанционното решение понеже до произнасянето апелативният съд е отлагал производството с три заседания, състояли се на 13.06., 09.07. и 26.09.2012 год., а освен това потвърждаването на решението на Великотърновския окръжен съд от 26.03.2012 год. щяло да ретроагира, защото решението на Софийския градски съд е постановено на 02.07.2012 год.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите в нея и данните по делото, приема следното:

За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че с оглед представеното решение № 4852 от 02.07.2012 год. по гр.дело № 2050/2012 год. Софийският градски съд е допуснал непълно осиновяване на малолетните деца С., [дата на раждане] год. и М., [дата на раждане] год. от осиновителите В. М. П. и Н. Н. П., което е влязло в сила на 10.07.2012 год. и представлява нововъзникнало обстоятелство в хода на делото и следва да се съобрази.

Частната касационна жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението /има характер на определение/ на въззивния съд е валидно и правилно като при постановяването му е спазена разпоредбата на чл.81, ал.2 СК, че никой не може да бъде осиновен втори път /както е в случая/ докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Останалите посочени в жалбата съображения касаят движението на делото пред втората инстанция, където е висящо производството и съществото на спора, които въпроси са извън компетенциите на настоящата инстанция.

По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение