Определение № 164 от 25.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2005/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Т. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 20203445 от 26.10.2021 г. по гр. д. № 61346/2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. В молбата се твърди, че молителката е узнала за решението на 15.08.2023 г., когато й е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 210/2023 г. на ЧСИ Б. Я.. Молителката поддържа, че не е била надлежна страна в процеса, тъй като се е отказала от наследството на Т. А. П. и не е следвало да бъде конституирана на нейното място в производството по гр. д. № 61346/2019 г. на СРС. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила – чл. 47 ГПК й е бил назначен особен представител и е била лишена от възможността да участва лично в производството. Твърди, че при връчването на исковата молба и приложенията към нея връчителят не е отразил в съобщението да са правени опити за връчване на книжата на лице, съгласно да ги приеме, както и не е отбелязал на коя входна врата е залепено уведомлението. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 3 ГПК и не е извършил проверка за мястото на осъществяване на стопанската дейност на М. посредством проверка в ТРРЮЛНЦ. В постъпилия отговор на молбата от насрещната страна „Изи финанс“ ЕООД, [населено място] се изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна Върховният касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна има за предмет влязло в сила съдебно решение, с което молителката е осъдена да заплати дължима сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 202107 от 6.03.2018 г., сключен между Т. А. П. и ответното по молбата търговско дружество. С оглед подаването й на 25.10.2023 г., заявеното от молителката относно момента на узнаване за решението – при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 15.08.2023 г., образувано за събирането на вземането към М., удостовереното в представената с молбата покана за доброволно изпълнение от 31.07.2023 г. и липсата на данни молителката да е узнала за решението в момент, предхождащ визирания, е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата съдържа изложение във връзка с въведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия