Определение № 9054 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от З. С. М. от гр. Русе срещу определение № 1642/10.06.2026 г., постановено по адм. д. № 385/2026 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебното определение, иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса поради обстоятелството, че не притежава нито средства, нито имоти. В срока по чл. 232 от АПК насрещната страна не е депозирала писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 385/2026 г. по описа на АС- Русе е образувано по искова молба на З. С. М. от гр.Русе срещу НАП- гр.Русе с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 1 6531 83 евро обезщетение за причинени му имуществени вреди. С допълнителна молба / именувана „становище“/ вх.№ 2575 от 05.06.2026г., подадена във връзка с разпореждане на съда за оставяне исковата му молба без движение З. М. е поискал освобождаване от държавна такса за производството по делото, към която е приложил и декларация за семейно и имотно състояние от 05.06.2026г. С обжалваното в настоящото производство определение АС- Русе се е произнесъл по допълнителната молба, като е оставил искането на М. за освобождаване от държавна такса без уважение. За да стигне до този правен резултат, АС-Русе,базирайки се на декларираните от ищеца в декларацията му данни, а именно: месечен доход от лична пенсия в размер на 483 евро и 380 евро пенсия на съпругата му, както и въз основа на заявлението на М.,че не притежава имоти в съпружеска имуществена общност, а не имоти въобще, т.е. включително имоти-лична собственост, е приел, че същият разполага с необходимите финансови средства да заплати държавна такса в размер на 5.11 евро за производството. Обжалваното определение е правилно. Обосновано АС-Русе е приел, че не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на З. М. от държавна такса за производството по исковата му молба, доколкото от събраните по делото писмени доказателства е видно, че същият разполага със свободни парични средства, позволяващи му заплащането на държавна такса в размер на 5.11 евро, както и доколкото е декларирал липса на имоти само в режим на съпружеска имуществена общност, а за имоти –лична собственост липсва декларация. Такава декларация не е приложена и към частната жалба срещу определението. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение на Административен съд - Русе като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение