Решение № 4867 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2011 г.

Решение № 4867 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Сезгин Сабри Юсуф от гр. Кърджали срещу решение № 762/3.05.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1544/2010 г. С касационната жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се обжалва решението в частта му, в която е отменен РА № 091000305/21.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ /офис/ Кърджали, потвърден с решение № 467/29.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която на ревизираното лице са определени данъчни задължения за 2003 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приложил нормите на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Сезгин Сабри Юсуф оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Трендафилова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. С касационната жалба на Сезгин Сабри Юсуф се обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 091000305/21.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ /офис/ Кърджали, потвърден с решение № 467/29.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно за ревизираните периоди са определени разходи за живот в чужбина, като в тази връзка съдът необосновано не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Ниязи Неджат Мустафа. Неправилни са изводите на съда и по отношение на получените заеми. Същите са декларирани в подадената ГДД и във връзка с тях са представени договори за заем. Според касатора, не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК и незаконосъобразно данъчната основа за съответните години е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Стоянов в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, на която съдът се е позовал, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Според изискването на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), редакция ДВ, бр. 118/2002 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък, до 15 април на следващата година. Следователно, за доходите, получени през 2003 г., годишната данъчна декларация следва да бъде подадена до 15 април 2004 г. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК обаче не започва да тече на 1.01.04 г., както е приел първоинстанционният съд, а от изтичането на 2004 г., т. е. от 1.01.05 г. и изтича на 1.01.2010 г. Ревизията е възложена със заповед за възлагане № 900258/14.10.09 г., преди да е изтекъл този срок. Тъй като по отношение на данъчните задължения за 2003 г., няма произнасяне по съществото на спора в първоинстанционното решение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, в тази част същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната жалба на Сезгин Сабри Юсуф е неоснователна. Правилно е прието от ревизиращите органи и от съда, че осъществяваната от лицето през ревизирания период дейност, свързана с покупки и продажби на МПС, с оглед броя на закупените и продадени такива, има характер на търговска дейност по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ. Лицето не е водило счетоводство във връзка с осъществяването на тази търговска дейност и не представя счетоводни документи, на базата на които да може да се определи основата за облагане с данъци, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Установено е също така съществено превишаване на разходите над доходите, съставляващо обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Законосъобразно, поради непредставянето на каквито и да било доказателства от страна на ревизираното лице за направени разходи във връзка с издръжката му по време на пребиваването му в Белгия и Германия, органът по приходите е определил същите на базата на официалните статистически данни, като е взел предвид минималните размери. Свидетелските показания на свидетеля Ниази Неджет Мустафа правилно не са кредитирани от съда. Според тях, жалбоподателят не е имал разходи за квартира, тъй като е гостувал в дома му, но това не изключва останалите разходи във връзка с пребиваването в чужбина. Доколкото определените от органа по приходите размери на направените разходи не са опровергани чрез представянето на други доказателства, правилно са възприети от съда. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на недоказаността на получените заемни средства. Установено е в хода на ревизията, че на посочената дата в договора за заем, сключен с Баттал Йозсарик - 27.02.07 г. жалбоподателят не е пребивавал в Германия. По отношение на заема от Петър Борисов Йосифов, също правилно съдът е приел, че декларираните от заемодателя обстоятелства за това, че сумата е с източник бизнес в Турция и е внесена от него, Юсуф и тяхна близка на територията на Р. България, не се доказват с други доказателства или доказателствени средства. Този заем е деклариран от жалбоподателя и от Петър Йосифов едва с подадените от тях ГДД за 2009 г., макар да се твърди, че е даден и съответно получен през 2006 г. Правилен е изводът на съда, че доколкото ГДД са подадени след връчването на Ревизионния доклад, действията на лицата по декларирането са предизвикани и са във връзка с констатациите в доклада. С оглед на така изложените съображения, решението на АС - Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Сезгин Сабри Юсуф срещу РА, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт. Във връзка с отменената част от решението по искането му за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение