Определение № 719 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5697/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Щ. В. от [населено място] срещу определение от 7.8.2014 г, постановено по гр.дело № 285/2014 г на Окръжен съд-Смолян, с което е оставена като процесуално недопустима подадената от него частна жалба вх.№ 5081/12.6.2014 г срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 291/13.5.2014 г, издадена по гр.дело № 528/14 г по описа на Районен съд-Смолян. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждането на Смолянски районен съд, с което е допуснато издаването на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.Приел е, че разпореждането за издаване на такава заповед по чл.417 ал.2 от ГПК не подлежи на обжалване, а на обжалване подлежи единствено разпореждането, с което с което се уважава молбата за незабавно изпълнение.Да се обжалва незабавното изпълнение означава по същество длъжникът да твърди, че документът по чл.417 от ГПК въз основа на който е издадена заповедта не е основание за незабавно изпълнение.Целта на това производство е да осигури на длъжника защита срещу последиците от незабавното изпълнение, когато то е допуснато въпреки липса на подлежащо на изпълнение вземане.Приел, е че в случая не е сезиран с жалба срещу незабавното изпълнение, а с искане за отмяна на заповедта, каквито прерогативи въззивният съд няма, поради което е оставил частната жалба без разглеждане. Определението е незаконосъобразно.Макар и непрецизно формулирана като обстоятелствена част и петитум подадената от В. частна жалба следва да се счита като жалба срещу заповедта единствено в частта, с която е уважена молбата за допускане на незабавно изпълнение.Така в частната жалба длъжникът е твърдял, че незабавно изпълнение е допуснато по документ, който не годно основание, тъй като липсват данни за договора за кредит, дата на сключването му, кредитен лимит, брой и размер на неплатените вноски.При тези твърдения съдът е следвало да разгледа частната жалба по същество, а като я е оставил без разглеждане е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Воден от горното, ВКС, Четвърто ГО