Определение № 686 от 30.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 663/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на “Б” О. – с. Р. срещу определение №720 от 17.07.2009г. по ч. гр.д. 542/09г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.389 ГПК, след отмяна на определение № 589 от 02.04.2009г. по т.д. 158/09г. на Пловдивски окръжен съд, по същество е допуснато обезпечение на предявения от “ П. партнерс” О. – гр. С. против жалбоподателя иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху собствен на дружеството недвижим имот, под условие за внасяне на парична гаранция от молителя в размер на 13000лв. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пловдивски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение