Решение № 3454 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2009 г.

Решение № 3454 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Тодор Динков Великов от гр. Добрич и на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Тодор Динков Великов обжалва решение № 1281/17.07.2009 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 3092/2008 г., в частта, в която е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 3164,75 лв. в полза на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът счита, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. По съображения подробно изложени в жалбата и в представената писмена защита от 16.02.2010 г., моли да бъде отменено решението на АС в тази част. Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 800217/05.09.2008 г. на ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 626/06.11.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП относно определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периодите 01.01.2000 г. - 31.12.2000 г., 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г., 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г., общо в размер на 72 415,55 лв. и лихви 63 322,41 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението, както и да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 3 164,76 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Тодор Динков Великов: АС - Варна след като е уважил жалбата на Тодор Динков Великов срещу процесния РА на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК е осъдил същият да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 164,75 лв. Независимо, че съдът не е мотивирал приетото досежно присъждането на разноски в полза на Дирекция "ОУИ" - Варна, а само се е позовал на нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, то ВАС намира, че след като не са били представени доказателства, че страната - жалбоподател е могла да представи относимите по спора доказателства в хода на административното производство, не би могло да се приеме, че следва да се приложи санкцията на ал. 3, чл. 161, независимо от изхода на делото. Касационната инстанция споделя доводите в касационната жалба на Тодор Великов, че с оглед отдалечения данъчен период /2000 г. - 2002 г./, напълно възможно е страната да представи доказателства в хода на съдебното производство, още повече, че същата се е позовавала пред приходния орган на съществуването на такива доказателства. Съобразно горното, касационната жалба на Тодор Великов се явява основателна, а решението на АС-Варна в тази част като неправилно следва да бъде отменено. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП: За да отмени процесния РА относно определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периодите 01.01.2000 г. - 31.12.2000 г., 01.01.2001 г. - 31.12.2001 г., 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г., общо в размер на 72 415,55 лв. и лихви 63 322,41 лв., АС-Варна е установил следното: Ревизионното производство е извършено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е приел за неоснователно възражението за придадено обратно действие на нормата на чл. 124 от ДОПК. Въз основа на представените с жалбата писмени доказателства - платежни нареждания "Албена" АД от 17.04.2000 г. и 23.08.2000 г. по повод закупени акции, съдът е установил плащания в размер на 585751,10 лв. и 715 918,90 лв. в полза на "Еко патент инвест" ЕООД. Представен е и договор за доверително управление, сключен между дружеството и едноличния собственик на капитала му - жалбоподателя с предмет 500 000 лв. със срок на действие на същия - 10 години. Тъй като цитираните по-горе доказателства не са оспорени, съдът е приел, че на основание на плащането в полза на дружеството и сключеният договор за доверително управление с едноличния собственик на капитала, последният разполага към 10.10.2000 г. със сумата от 500 000 лв. При съпоставяне на сумата и времето на получаването й с установените факти за извършени разходи през 2000 г. - предоставен заем от 220 000 лв. на лицето Живко Кирилов Жечев, както и останалите обстоятелства, преценени от органа по приходите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел за установено съответствие между финансовото състояние на проверяваното лице и реализираните от него приходи за 2000 г. Извършените разходи са в размер на 355241,40 лв. при доказани от жалбоподателя суми в размер на 760 560,86 лв., с които той разполага за същата година. За 2001 г. органът по приходите е приел неустановен произход на сумата от 50028,75 лв., постъпила на три вноски по кредита на разплащателна сметка на жалбоподателя в СИБанк АД, клон Добрич. За 2002 г. същата е констатацията за сумата от 23 581,02 лв., както и за сумата от 50 000 лв. вложена за закупуване на акции. С оглед обсъдените доказателства за закупените акции от "Еко патент инвест" ЕООД и договорът за доверително управление, съдът е обосновал извода, че жалбоподателят е разполагал със средства, превишаващи разходите му за 2001 г. и 2002 г., поради което е налице съответствие между финансовото му състояние за посочените години и реализираните от него приходи. Съобразно изложеното по-горе, АС-Варна е отменил процесния РА в частта относно определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за дан. период 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна по същество е неоснователна. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото. Следва да се отбележи, че за да е законосъобразно облагането с данък в размер, установен със съответен закон, към определена от органа по приходите основа по реда на ал. 2, на чл. 122 ДОПК, е необходимо да е налице някое от обстоятелствата предвидени в ал. 1 на същата разпоредба - в случая това е обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от с. к. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК - ревизии при особени случаи, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В процесния случай тези констатации са оборени от задълженото лице. Наведените с касационната жалба доводи са свързани преди всичко с възражения относно доказателствата, въз основа на които е мотивиран крайният извод на съда, а именно на посочените по-горе Договор за доверително управление от 10.10.2000 г. и на два броя платежни нареждания за преведени суми в полза на "Еко патент инвест" ЕООД. Последните са били представени от жалбоподателя с жалбата му до административния съд и видно от протоколите от двете съдебни заседания, в които е протекло разглеждането на делото, не са били оспорени от ответника по жалбата - сега касационен жалбоподател. Ето защо е недопустимо оспорването им едва с касационната жалба. Анализът на цитираните документи, обсъдени и преценени от съда заедно с останалите доказателства по делото, обосновава направения извод, че е налице съответствие между получените от ДЗЛ приходи и неговото имуществено и финансово състояние за ревизирания период. С оглед горното, решението на АС - Варна в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,