Определение № 574 от 21.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 852/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу определение № 53 от 14.03.2023 г., постановено по ч. т. д. № 44/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частна жалба на НАП с вх. № 1309/06.02.2023 г. по описа на ОС – Велико Търново против разпореждане от 13.01.2023 г. по т. д. № 1013/2012 г. на същия съд, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението й по чл. 728 ТЗ; като производството по въззивното частно дело е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като се оспорват съображенията на съда, че за жалбоподателя не съществува правен интерес от обжалване на разпореждането, тъй като редът за проверка дали възражението по чл. 728 ТЗ е подадено в срок е чрез обжалване на постановеното от първата инстанция определение по чл. 729, ал. 1 ТЗ. Според частния жалбоподател правото му на жалба срещу това определение обаче зависи от преценката, дали подаденото от него възражение е допустимо, поради което въззивният съд е следвало да разгледа частната му жалба и да се произнесе по въпроса по същество. Против частната жалба не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и оплакванията на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът споделя изцяло изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на частната жалба, поради което намира същото за законосъобразно и правилно, а в допълнение счита за нужно да отбележи следното: В конкретния случай възражението на кредитора срещу обявената в ТРРЮЛНЦ по партидата на МАТЕКО АД /н./ частична сметка за разпределение № 10 е постъпило в съда след постановяване на 12.01.2023 г. на определението за нейното одобряване от съда по несъстоятелността. Разглеждането на частната жалба и нейното уважаване не биха могли да доведат до съобразяване на възражението от първата инстанция, тъй като тя не би могла сама да измени така постановения стабилен съдебен акт, независимо дали при постановяването му са били допуснати процесуални нарушения. От данните по делото е видно, че едновременно с обжалване на разпореждането от 13.01.2023 г. НАП е подала и частна жалба срещу определението по чл. 729 ТЗ. Именно при нейното разглеждане въззивният съд следва да вземе предвид подаденото възражение, неразгледано от съда по несъстоятелността, включително като на първо място прецени дали е спазен преклузивният срок за неговото предявяване, в съответствие с трайната практика на ВКС относно момента, от който този срок започва да тече, съгласно определение № 535 от 08.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 403/2011 г. на ІІ т. о. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение