Решение № 10488 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2010 г.

Решение № 10488 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Опус АА" ООД - гр. Сливен против решение № 1003/12.08.2010 г. по адм. д. № 1188/2008 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 800088/19.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Сливен, поправен с РА № 801266/9.06.2008 г., потвърден с решение № РД-10-202/17.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - Бургас не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 от ДОПК, с който на дружеството са определени задължения по ЗКПО (отм.), както следва: за 2004 г. - 2902,52 лева главница и 1 222,64 лева лихва; за 2005 г. - 8 295 лева главница и 2375,38 лева лихва и за 2006 г. - 7 747,18 лева главница и 1 184,18 лева лихва. Органите по приходите са приели, че данъчната основа на жалбоподателя за облагане с корпоративен данък следва да се определи по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК, тъй като са констатирали обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да отхвърли жалбата срещу РА първоинстанционният съд е приел, че в хода на оспорването не са опровергани констатациите на ревизията за неустановен произход на декларирани приходи, от което е извел извод за законосъобразност на акта. Решението е правилно. Твърденията, поддържани от ДЗЛ са били, че е налице безвъзмездно финансиране - дарение от баща му в размер на 80 000 лв. Поради липса на доказателства за това и несъответствие на твърдението с доходите на лицето като пенсионер, органите по приходите са приели това твърдение за недоказано. Съдът е потвърдил изводите на ревизиращите органи като не е кредитирал представения договор за дарение, тъй като дарителят не е представил доказателства, че е разполагал с 80 000 лева, които да дари на сина си. Договорът за дарение като частен документ, оспорен от ответната страна, не се ползва с материална доказателствена сила в съдебното производство. Той няма достоверна дата, а волеизявлението, описано в него, не е подкрепено с каквито и да е факти, както правилно е приел съдът. На база извършени насрещни проверки на физически лица, за които от страна на "Опус АА" ООД е поддържано, че в периода 2004 - 2006 г. са продавали на дружеството ядки - орехи и тиквени семки, е констатирано несъответствие на осчетоводените в дружеството суми за плащания. При извършените проверки, част от тези лица са декларирали получени от дружеството парични суми, различни от тези, описани в счетоводството на "Опус АА" ООД, а други са декларирали, че изобщо не са продавали ядки на ревизираното лице. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява несъответствия в счетоводните регистри на ДЗЛ и със същата се потвърждава изводът на ревизиращите органи, обосновали определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1 ДОПК. Особеният ред за извършване ревизията по чл. 122 от ДОПК е свързан със специфичното правило на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според което в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за неопровергани констатацията на ревизията, въпреки ангажираните от ДЗЛ доказателства в хода на административното и съдебно обжалване на РА. Всички възражения на жалбоподателя са приети като неоснователни и недоказани. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда, обосновали извод за недоказаност на възраженията по РА. По изложените съображения, приетите с обжалваното съдебно решение изводи за доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК са правилни, поради което обжалваното решение на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу РА следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,