Решение № 1201 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7367/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Н. П. против решение № 1683 от 02.04.2025 г., постановено по адм.д. № 35/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Банско не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – И. Г. Х., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя разрешение за строеж № 93/24.11.2021 г., издадено от главния архитект на община Банско, с което на основание чл.148 ЗУТ, на К. Н. П. е разрешено да извърши „Промяна предназначението на партерен етаж и гараж в пицария“ в сграда с [идентификатор] по КК на гр. Добринище, УПИ [номер]по плана на града, ведно с одобрените/съгласувани проекти на 17.11.2021 г. от главния архитект на община Банско. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу подлежащ на оспорване административен акт и от лице с правен интерес от обжалването. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът се произнася по нередовна жалба, тъй като не е уточнено дали се обжалва одобрения инвестиционен проект, а предмет на оспорване е само разрешението за строеж. Съгласно правилото на чл. 148, ал. 8 ЗУТ одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Ето защо в случая е налице един административен акт – одобрен технически проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че инвестиционният проект за строеж „Промяна предназначението на партерен етаж и гараж в „Пицария“ в [УПИ], [номер] по плана на гр. Добринище е изработен във фаза „Технически проект“ и съдържа части: „Архитектура“,“Конструктивно становище“,“Електро“,“ВиК“ и „Пожарна безопасност“, както и че липсват проектни части, даващи информация за спазване на изискванията на чл. 169 ЗУТ, тъй като не е налице проектна част относно топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация (ТОВК), която да определи начина на отопляване и/или вентилиране на отделните помещения в т.ч. и на кухненската част, където са предвидени голям брой уреди за топло приготвяне на храна - котлони, скари, грилове и фурна според сигнатурата в част „Архитектура“; не е указан начина на вентилиране на това помещение – чрез коминни тела или въздуховоди за естествена или принудителна вентилация; не е изготвена част „Технологична“,която определя вида и разположението на отделните уреди в кухненската част и функционалните връзки между тях; липсва част „Енергийна ефективност“. Проектът не е съгласуван с Регионална здравна инспекция и БАБХ, предвид факта, че се преустройват помещения в заведение за обществено хранене и следва да отговаря на законовите изисквания за това. Не са определени и необходимите паркоместа, изисквани по Наредба №2 за комуникационно-транспортните системи на населените места, предвид проектирането на нов обект за обществено обслужване. Следователно не е извършена оценка за съответствие на проекта по смисъла на чл. 142, ал. 5 вр. ал. 4 ЗУТ. Правилно съдът се позовава на заключението на приетата по делото втора съдебно-техническа експертиза, тъй като същото е в съответствие със събраните и относими към спора доказателства и приема, че предвид липсата на информация за показатели на проекта, като капацитет на заведението, брой на персонала, вида и броя на предвиденото оборудване в кухненския блок (за което липса текстова част на проекта), за наличието или липсата на вентилацията, за отоплението и/или охлаждането и предвид липсата на извършена оценка на съответствието на инвестиционния проект с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, то не може да се направи извод за наличие на шумово замърсяване над нормата. От този факт не може да се направи и извод, че не е налице изискването на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като липсата на тези фактически установявания се дължи на непълнотата и несъответствието на одобрения технически проект с изискванията на закона. Следователно в случая при одобряването на техническия проект са допуснати нарушения на чл. 142, ал. 5, т. 3 вр. чл. 169, ал. 1, т. 3 и 5, както и на чл. 142, ал. 5, т. 4 и 7 ЗУТ, което обосновава неговата незаконосъобразност. Правилен е и изводът на съда, че в случая е нарушен и чл. 39, ал. 2 ЗУТ, като липсва изрично писмено съгласие, както на собственика на УПИ [ номер], така и на останалите собственици на поземлени имоти в [УПИ], каквото е изискването на чл. 38, ал. 4, предл. последно. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт Административен съд гр. Благоевград постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпореждане от 15.02.2022 г. съдът указва и правилно разпределя доказателствената тежест на страните. Проверява оспорения административен акт на всички основания по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК, обсъжда събраните доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователни са доводите на касатора, че на същият е възложено да доказва отрицателни факти. Съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не назначава тройна съдебно-техническа експертиза. Напротив с определение, постановено в съдебно заседание по делото на 13.02.2024 г., съдът допуска извършване на тройна съдено-техническа експертиза, но с молба от 25.03.2024 г. К. П. оттегля искането си за изготвяне на тройна съдебно-техническа експертиза (л. 361) като с определение, постановено в съдебно заседание по делото на 16.04.2024 г. съдът заличава допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не взема предвид приложените по делото доказателства за промяна на инвестиционното намерение по време на строителството и подаденото заявление по реда на чл. 154, ал. 1 ЗУТ. От една страна заявлението за това е подадено на 12.04.2024 г., т.е около три години след издаване на оспореното разрешение за строеж, а от друга страна с приложените технически проекти се допълват липсващите части на одобрения технически проект, въз основа на което е издадено разрешението за строеж, като са приложени част ОВК и част Електро. Приложено е и решение по протокол № 3/08.05.2024 г. на ЕСУТ на община Банско, с което, на основание чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ, е приет представения инвестиционен проект за промяна на инвестиционното намерение по време на строителството и е предложено на главния архитект да издаде заповед по чл. 154 ЗУТ към РС № 93/24.11.2021 г., след влязло в сила решение, постановено по адм.д. 35/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград (предмет на настоящия касационен контрол). Издадена заповед не е приложена. Следователно описаните по-горе доказателства са неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт, която се преценя с оглед фактите, съществуващи към момента на издаването му. Неоснователно е и позоваването на чл. 19, ал. 4 и 5 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като нормите са относими към допълване на техническия проект с работни чертежи и детайли за уточняване на проектните решения в степен, позволяваща изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи (СМР), което не е равнозначно с последващо допълване на липсващи части на техническия проект. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди К. Н. П. да заплати на И. Г. Х. сумата 539 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,