Определение № 135 от 17.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2016 г.
ВКСII гражданско отделение17.09.2016 г.докладчик Златка Русева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на определение №261 от 16.06.2016г. на ВКС, ІІ г.о. в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№7250 от 15.07.2016г., подадена от Д. С. Д. от [населено място], с която се иска изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение №261 от 16.06.2016г. на ВКС по гр.д.№1235/2016г., с което не е допуснато касационо обжалване на въззивното решение №1108 от 05.02.2016г. по в.гр.д.№3442/2015г. на СГС по подадената от него касационна жалба с вх.№30682/07.03.2016г. Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С подадения от А. Д. Н., чрез пълномощника й адв.П. Т., отговор с вх.№33065/10.03.2016г. на касационната жалба, е поискано присъждане на разноски за адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗА и е представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2016г., по силата на който за изготвяне на отговор на касационна жалба между А. Д. Н. и адв.П. Т. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като в графата „начин и срок на плащане“ е посочено „безплатно-без доходи по чл.38 от ЗА, с инв. пенсия от 133 лв.“. Съгласно чл. 38, ал. 2, Закон за адвокатурата, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две: -да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и - в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на ВКС,
Цитирани разпоредби
9- чл. 248 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 38 ЗА
- чл. 36, ал. 2
- чл. 38, ал. 1, т. 1
- чл. 38, ал. 1
- чл. 38, ал. 2
- чл. 38