Определение № 228 от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1605/2015 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК Постъпила е молба от Ц. А. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 17.03.2014г. по гр. д. №8802/2013г. на Варненски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Първа инвестиционна банка” Ад, [населено място], че Ц. А. Г., дължи на ищеца сумата от 4043,16 лева, представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит, сключен на 21.11.2011г., сумата в размер на 603 лева, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 19.10.2012г. до 23.04.2013г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №3391/26.04.2013г. по ч. гр.д.№5914/2013г. на В., на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК, като се твърди,че делото е било разпределено тенденциозно и в нарушение на принципа на случайно разпределение на делата, както и че молителката не е била надлежно представлява, тъй като лицата, явили се като нейни пълномощници не са били надлежно упълномощени за извършените от тях действия. Върховният касационен съд констатира,че за преценката на допустимостта на молбата за отмяна от значение са изложените твърдения относно наличието на основанията по чл.303 ал.1 от ГПК. По този въпрос, както и по въпроса за събирането на доказателства в производството по отмяна е образувано и висящо тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС / т.10 и т.11/. Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК до постановяването на тълкувателно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд