Определение № 6130 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2025 г.

ВАСПето отделение09.06.2025 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12379 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5462/2024 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Н. В. В. да заплати на Столична община - Район "Красно село" сумата 100 (сто) лева разноски. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В. срещу определение № 12379 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5462/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на В. против мълчалив отказ на кмета на Столична община - Район "Красно село" да се произнесе по заявление вх. № РКС24-ЕВ01-59/29.01.2024 г. по ЗДОИ, а производството по делото е прекратено в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Иска се отмяна на прекратителното определение като нищожно, недопустимо и неправилно. Ответникът е подал мотивирано възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Оспореното определение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Със заявлението си В. е поискал да бъде даден отговор на следния въпрос, формулиран буквално както следва:" В какво се състои проблемът със санирането на бл. 231, който за съжаление съществува от 2021 г. насам и зависи ли изобщо неговото разрешаване от кмета на Район "Красно село" - Столична община?" По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. Тя бива два вида - официална, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия и служебна, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти (чл. 3 от ЗДОИ) във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. Достъпът до информация по ЗДОИ не може да представлява задължение на органа да отговаря на въпроси, поставени от заявителя, които не са свързани с вече създадена обществена информация, а включват лично мнение или становище на длъжностни лица. При анализа на тази законодателна уредба следва извода, че оспореното определение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Отговорът на поставения в заявлението въпрос не представлява нито официална обществена информация, нито служебна такава, защото информацията не се съдържа в издаден акт на кмета на общината или района, нито е създадена, събрана или съхранена във връзка и по повод дейността на кметската администрация. Затова в случая не е формиран отказ за предоставяне на информация, тъй като същата не е създадена и съхранявана от задължения субект, от който е поискана. Следователно липсва и законово основание сезираният орган да бъде задължен да предостави информация, с която не разполага. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, който да е издал отказ по чл. 38 от ЗДОИ, в т.ч. и мълчалив такъв и съответно на това - годен за оспорване индивидуален административен акт. Доколкото липсва годен предмет на спора, правилно АССГ е счел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК, довело до прекратяване на съдебното производство. Липсват каквито и да е причини за прогласяване на определението за нищожно, за обезсилването му като недопустимо и за отмяната му като неправилно, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, платими от жалбоподателя В. на Столична община - Район "Красно село". Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

7