Решение № 6178 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2016 г.

Решение № 6178 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. М. с ЕТ "Еделвайс-2- С. М." гр. Джебел срещу решение № 133 от 21.01.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2191/2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/ № Р-16000914002391-091- 001/18.05.2015 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП- Пловдив, в ЧАСТТА потвърдена с Решение № 618 от 30.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с която са установени допълнително следните задължения: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 844,44 лв. и лихва в размер на 262,40 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 829,40 лв. и лихви в размер на 172,69 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 810,76 лв. и лихва в размер на 86,44 лв.; Вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 1663,48 лв. и лихва в размер на 758,27 лв.; Вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 1637,60 лв. и лихва в размер на 441,46 лв.; Вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 1605,38 лв. и лихва в размер на 234,96 лв.; Вноски за 30 за 2011 г. в размер на 929,42 лв. и лихва в размер на в размер на 320,83 лв.; Вноски за 30 за 2012 г. в размер на 913,25 лв. и лихва в размер на 221,74 лв.; Вноски за 30 за 2013 г. в размер на 892,71 лв. и лихва в размер на 126,48 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в размер на 580,89 лв. и лихва в размер на 259,54 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер на 570,78 лв. и лихва в размер на 149,66 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в размер на 558,20 лв. и лихва в размер на 79,09 лева. Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС - Пловдив е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 03.05.2016 г. от юрк. Панова е постъпила писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АДмС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16000914002391-091- 001/18.05.2015 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП- Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 618 от 30.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, с която са установени допълнително следните задължения: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 844,44 лв. и лихва в размер на 262,40 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 829,40 лв. и лихви в размер на 172,69 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 810,76 лв. и лихва в размер на 86,44 лв.; Вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 1663,48 лв. и лихва в размер на 758,27 лв.; Вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 1637,60 лв. и лихва в размер на 441,46 лв.; Вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 1605,38 лв. и лихва в размер на 234,96 лв.; Вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 929,42 лв. и лихва в размер на в размер на 320,83 лв.; Вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 913,25 лв. и лихва в размер на 221,74 лв.; Вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 892,71 лв. и лихва в размер на 126,48 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2011 г. в размер на 580,89 лв. и лихва в размер на 259,54 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2012 г. в размер на 570,78 лв. и лихва в размер на 149,66 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ за 2013 г. в размер на 558,20 лв. и лихва в размер на 79,09 лева. От фактическа страна съдът е установил, че с договор за потребителски кредит от 24.06.2008 г., сключен между "Юробанк Еф Джи България" АД, от една страна и лицата Хасан Джафер М. и С. М. М., като кредитополучатели от друга, е изтеглен потребителски кредит в размер на 196000,00 лв. по курс "купува" на швейцарския франк към лева на банката. В деня на усвояване на кредита със сумата от 146500 лв. по курс "купува" на швейцарския франк към лева на "Юробанк и Еф Джи България" АД са погасени два ипотечни кредита към ОББ АД, произтичащи от сключени между кредитополучателя и ОББ АД договори. На 04.07.2008 г. е изплатена сума в брой 46500,00 лв. на лицето Хасан М. и съкредитополучателя С. М.. За връщане на кредита и други задължения по договора /лихви/, лицата подписали договора като "кредитополучател" отговарят солидарно. Според ревизиращите органи, за ревизирания период са направени погасителни вноски, разпределени поравно между двамата съпрузи, тъй като по договора двамата са записани като кредитополучатели. Погасителните вноски по години са: за 2008 г. - 8560,29 лв., за 2009 г. - 7981,60 лв., за 2010 г. - 6071,27 лв., за 2011 г. - 7469,20 лв., за 2012 г. - 6894,55 лв., за 2013 г. - 6087,00 лева. Ревизираното лице е декларирало получени доходи от дейност като едноличен търговец по години, както следва: за 2008 г. - 2785,44 лв., за 2009 г. - 1451,22 лв., за 2010 г. - 257,24 лв., за 2011 г. - 489,52 лв., за 2012 г. - 4865,33 лв. и за 2013 г. - 4215,10 лв. Ревизиращите органи са счели, че формираните печалби не следва да намерят отражение като източник на доход в паричния поток на С. М., тъй като лицето не е представило касова книга, от която да е видно, че е изтеглило от касата на фирмата сумите. В РА е констатирано, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за периодите на ревизията. Установено е, че жалбоподателят е правила погасителни вноски по изтеглен кредит в ОББ АД и "Юробанк и Еф Джи България"АД, по които лицето е кредитополучател, съвместно със съпруга си Х. Д. М., и е покривал разходите си за издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери. Констатирано е наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. От направената съпоставка между постъпленията на парични средства и разходите, направени от лицето, приходните органи са установили превишение на направените разходи над доказаните приходи за обжалваната част, както следва: за 2011 г. - 11617,84 лв.; за 2012 г. - 11415,63 лв.; за 2013 г. - 11163,96 лева. За да отхвърли жалбата на С. М. съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че за ревизираните периоди, са налице данни за изразходване на повече средства от притежаваните - чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Безспорно се установява, че през ревизирания период ревизираното лице е внасяло суми по банкова сметка по повод изтеглени кредити. В хода на ревизията, а и в хода на съдебното производство не се събраха безспорни доказателства за произхода на сумите. Твърдението на лицето, че средствата са били от получена награда от съпруга й и дарение от бащата на последния според решаващия съд са недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда досежно началното салдо към 01.01.2008 г., което счита, че не е 0 лв., а следва да бъде взета предвид сумата в размер на 60 000 лв. - получена награда от държавна парично-предметна лотария и преведена по банковата сметка на ЕТ "Еделвайс-2- С. М.". Също така твърди, че приходните органи и съда неправилно не са кредитирали твърденията за получена от бащата на съпруга й сума в размер на 50 000 лв. - награда от лотария. За така получените финансови средства според касатора свидетелстват представените с молба от 13.11.2015 г. /л. 225/ писмени доказателства - договори за заем, копия от лотарийни билети и др., които оборват тезата на приходната администрация за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2. и т. 7 ДОПК. В този смисъл е и експертното заключение на ССЕ. В конкретния случай правилно съдът е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което законосъобразно ревизионното производство е извършено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Съдът е обсъдил подробно в мотивите си представените по делото писмени доказателства, както и възраженията на страните, формулирайки обоснован и законосъобразен извод за дължимост на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В съдебното решение са обсъдени данните за несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи, разходи на ревизираното лице с имущественото му състояние. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е кредитирал приложените с молбата на л. 225 договори за заем в размер на 16 500 лв. и 11 200 лева. Тези суми са признати от приходната администрация и са отразени в паричния поток на Х. М. за 2010 г. на стр. 13 от РД, поради което обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства, че сумите от печалбата от лотария и дарената сума от бащата на съпруга са участвали при формиране на паричния поток на жалбоподателката за ревизираните години, различен от установения от органите по приходите. Приложените на л. 231-233 документи, издадени от Банка ДСК също са взети предвид в хода на ревизията. Недоказана е тезата на касатора за наличие на начално салдо към 01.01.2008 г. различно от приетото от ревизиращите /0 лв./ предвид липсата на надеждни доказателства за сума в размер на 60 000 лв. - получена от съпруга на С. М. награда от държавна парично-предметна лотария. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал представените от касатора документи на л. 226 - 229, както и заключението на ССЕ. В отговора на задача 3 експертът е посочил, че от депозитната сметка на Хасан М. през периода 2002 г. - 2003 г. е изтеглена сума в общ размер на 55 680 лв., която според него следва да бъде взета за начално салдо към 01.01.2008 г. при изготвяне на паричния поток на Х. М.. По делото обаче липсват доказателства така посочената сума да е била налична към 01.01.2008 г., тъй като от момента на теглене на последната сума 5010 лв. - на 30.07.2003 г. до началния момент на ревизията са минали повече от три години. След като не е доказано начално салдо към 01.01.2008 г. различно от установеното в РА, то обосновано съдът не е възприел заключението на ССЕ за процесната 2011 г., за която според в. л. превишението на разходите над приходите на С. М. се компенсирали с положителното салдо на съпруга Хасан М. и съответно не е налице недостиг на парични средства. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне съществени нарушения на процесуални правила, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,