Определение № 12322 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10460/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на П. С. Ш. от [населено място], обл. Пловдив, чрез адв.Т. А. Божинов от АК Пловдив, срещу Определение № 7294/15.08.2025г. по адм. № 121/2024г. по описа на АС – Пловдив, с твърдения за неправилност. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител с писмено становище я намира неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е основателна. С Решение №7519/27.08.2024 г. по адм. дело №121/2024 г., по жалба на П. С. Ш., Административен съд Пловдив е отменил Решение №2153-15-1 от 03.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер] по Протокол №2140-15-886/15.11.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, и е постановил изпращане на административната преписка на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че следва да бъде признат за втора категория труд положеният от Ш. в периода от 01.01.1997г. до 30.04.2001 г. и от 18.10.2012г. до 28.02.2013г. при осигурителя „ВМЗ“ ЕАД, и да й се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69 б ал.2 КСО. Решението на АС Пловдив е било оставено в сила с Решение № 4504/30.04.2025г. по адм.д. № 10396/2024г. на Върховния административен съд. С молба от 18.07.2025г. Ш. е поискала поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/, допусната в Решение №7519/27.08.2024 г. по адм. дело № 121/2024 г. като е посочила, че АС Пловдив е следвало да приеме за предмет на спора „признаването за втора категория труд на положения от Ш. стаж не само за периодите от 01.01.1997 г. до 30.04.1997 г. и от 18.10.2012 г. до 28.02.2013 г. при осигурителя „ВМЗ“ ЕАД, а да обхване като спорен момент в производството следните периоди от време: от 01.01.1991 г. до 14.03.2005 г.; от 07.11.2005 г. до 24.09.2009 г.; от 27.10.2009 г. до 06.07.2011 г; от 18.10.2012 г. до 01.04.2013 г.; от 04.07.2013 г. до 31.07.2013 г.; от 20.08.2013 г. до 09.02.2015 г.; от 23.06.2015 г. до 07.08.2015 г.; от 27.08.2015 г. до 18.02.2016 г.; от 19.02.2016 г. до 02.07.2016 г.; от 12.06.2017 г. до 27.07.2017 г.; от 28.07.2017 г. до 31.12.2017 г.; от 10.01.2018 г. до 24.02.2018 г.; от 27.02.2018 г. до 01.01.2019 г. и от 18.01.2019 г. до 22.02.2019 г.“. В тази връзка е поискал, на основание чл. 175, ал.1 от АПК, съдът да допусне поправка на ОФГ в първоинстанционното съдебно решение в горния смисъл. С обжалваното Определение №7294/15.08.2025г. по адм. № 121/2024г., АС Пловдив е оставил без разглеждане молбата от 18.07.2025г. на Ш. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение. Като мотиви е изложил, че както с решението на Административен съд – Пловдив, така и с решението на ВАС, правилно е определен спорният период в производството - от 01.01.1997 г. до 30.04.2001 и от 18.10.2012 г. до 28.02.2013 г., както и спорният въпрос - дали положеният през този период от жалбоподателя стаж при осигурителя „ВМЗ“ ЕАД, гр. Сопот следва да бъде признат за втора категория труд. Отбелязал е също, че не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл.175 ал.1 от АПК грешка, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, тъй като по този начин под формата на поправка на ОФГ има опасност да се замести действителната воля на съда. Въпреки изложените съображения за неоснователност на искането за поправка на ОФГ, административният съд е оставил без разглеждане молбата от 18.07.2025г., приемайки че за жалбоподателя „липсва пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорване на процесния акт, тъй като с отмяната на същия, липсва вече непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя, поради което молбата е недопустима“. Обжалваното определение е неправилно. Съдът е обвързал правния интерес на страната да иска поправка на допуснати в съдебния акт фактически, технически и др. грешки, по смисъла на чл. 175 ал.1 от АПК, с резултата от съдебното оспорване, което е изцяло погрешно. Законодателят е предоставил правна възможност на страните, участници в съдебното производство, да искат поправката на установени от тях допуснати в решението грешки в изписването /писмени грешки/, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, без значение дали решението може да бъде обжалвано или не подлежи на инстанционен /съдебен/ контрол, и без да обвързва предявяване на искането със срок или други условия. Правната доктрина и съдебната практика са доразвили изискванията за осъществяване на хипотезата на посочената разпоредба, като са акцентирали върху установяване несъответствието между действителната воля на съда, от една страна, и нейното външно /писмено/ изражение, обективирано в диспозитива /а и в мотивите/ на постановения съдебен акт /но това е въпрос по същество, по основателността, а не по допустимостта на искането по чл.175 ал.1 от АПК/. По тези съображения частната жалба на Ш. не е недопустима и определението за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството е неправилно, и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на АС Пловдив, на същия състав за произнасяне по основателността на искането за поправка на ОФГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение