Определение № 9432 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Д. С. И. от гр. Стара Загора чрез адв. Кичева против Определение №3010/25.06.2026 г. на Административен съд – Стара Загора по административно дело №344/2026 г., съдържащо отказ за освобождаване от разноски. С доводи за неправилност на определението жалбоподателката претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде освободена от заплащането на разноски за експертиза. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив - не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, което подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество, основателна. Оспореното Определение №3010/25.06.2026 г. на Административен съд – Стара Загора е постановено, видно от същото, по вх. №4546/25.06.2026 г. С посочения вх. №4546/25.06.2026 г. е регистрирана молбата на Д. С. И., с която тя представя по делото декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК заедно с медицински документи във връзка с нейното здравословно състояние и доказателства за полученото от Г. Д. В. месечно трудово възнаграждение за м. януари, м. февруари и м. март 2026 г. В мотивите си съдът посочва, че не са налице обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването на жалбоподателката от заплащането на депозита или плащането му на части. С определението е оставена без уважение молбата на Д. И. за преразглеждане на Определение №2874/18.06.2026 г. С Определение №2874/18.06.2026 г. административният съд допуска изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза с поставени от него задачи в съответствие с молбата на жалбоподателката с вх. №3591/26.05.2026 г., назначава вещо лице и определя депозит в размер на 1 000 евро, вносими от жалбоподателката в 7-дневен срок от съобщението. С молба с вх. №4525/24.06.2026 г. Д. И. иска: 1. да бъде отменено Определение №2874/18.06.2026 г. в частта му относно справката от НАП и 2. да бъде освободена от внасянето на депозита за вещо лице на основание чл. 83, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Представя доказателства във връзка с второ от заявените искания – удостоверение за раждане на В. С. И. от 21.06.2007 г., удостоверение за наследници на С. П. И. от 26.09.2016 г., медицински документи за здравословното състояние на В. С. И., постановления за налагане на обезпечителни мерки. Въпреки непрецизния диспозитив и неточното посочване на вх. № на искането, с оспореното определение първостепенният съд отказва да освободи жалбоподателката от внасянето на разноските за допуснатата експертиза и в тази част подлежи на обжалване съгласно т. 1 от ТР №5/12.07.2018 г. по тълк. д. №5/2015 г. на ОСГТК. Настоящият съдебен състав преценява същото като валидно и допустимо, но неправилно. Съдът не е мотивирал отказа си и не е извършил преценката за това дали молителката разполага с необходимите средства за заплащане на дължимите за производството разноски въз основа на данните относно обстоятелствата по точки от 1 до 6 от ал. 2 на чл. 83 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и на други относими обстоятелства. Изложеното налага отмяна на определението и постановяване на съдебен акт, разрешаващ спорния въпрос по частната жалба в изпълнение на чл. 235 АПК. С декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК Д. С. И. декларира под страх от наказателна отговорност, че живее в едно домакинството заедно с Г. Д. В., непълнолетното им дете и пълнолетния й син В. С. И. в жилището на Г. В.. Декларира, че не работи и не получава доходи, не притежава недвижимо имущество и МПС. Издръжката им се осигурява от В., който получава месечно възнаграждение в размер на 1 200 евро, но 666.89 евро от тях се превеждат за погасяване на кредити. Пълнолетният й син има здравословни проблеми и се нуждае от постоянни грижи, физиотерапия и рехабилитация. Върху банковите й сметки са наложени запори. От фишовете за заплати на Г. Д. В. се установява, че за м. януари 2026 г. той е получил възнаграждение в размер на 1 156.65 евро след всички удръжки; за м. февруари 2026 г. – 1 028.91 евро, а за м. март 2026 г. – 1 337.50 евро. Психологичното становище на психолога П. Г. и епикризата от 23.02.2026 г. на В. С. И. сочат, че пациентът има значително нарушение на поведението в контекста на [заличен текстк], изискващо грижи и лечение, както и трайно физическо увреждане – [заличен текст], свързано с [заличен текст]. Нуждае се от активна физиотерапия и рехабилитация. Не е деклариран размер на разходите за лечение на В. И. и не са представени доказателства за направените такива. Тези данни за доходите, с които се издържат членовете на домакинството на И., и липсата на доказана по делото възможност за реализиране на допълнителни такива от притежавано имущество, налагат извод, че към момента на подаването на искането жалбоподателката не разполага с необходимите средства за заплащане на дължимите по делото разноски. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбоподателката Д. С. И. да бъде освободена от заплащането на разноските за производството. Мотивиран така, Върховният административен съд в състав на първо отделение