Определение № 9855 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адв. Й. Давчев от Адвокатска колегия – Пловдив, в качеството му пълномощник на К. Е. К. от гр. Пловдив за отмяна на влязлото в сила Решение № 6221/09.07.2025 год., постановено по КАНД № 1161/2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено в сила Решение № 451/25.04.2025 год. по АНД № 5971/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив. Искането е с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК. Като фактическо основание на формулираното искане е посочено, че в производството пред касационната инстанция е нарушено правото на защита на касатора, доколкото за датата на проведеното последно съдебно заседание по делото – 20.06.2025 год., процесуалния представител – адв. Й. Давчев е бил в редовен годишен отпуск, за което обстоятелство е подал своевременно молба по делото с приложени към нея доказателства и формулирано искане за отлагане на съдебното заседание. В този смисъл е оспорен извода на касационната инстанция за липса на основателна причина за отлагане на съдебното заседание, доколкото адв. Давчев е бил предварително известен за датата на съдебното заседание и е могъл да не си взима отпуск за тази дата. Оспорени са и доводите на съда за липсата на доказателства за невъзможността на касационния жалбоподател – К. Е. К. да се яви лично. В заключение е формиран извод, че касационната инстанция неправилно е дала ход на делото без да отложи съдебното заседание, като по този начин е нарушила правото на защита на касационния жалбоподател, като е лишила същия от възможността да участва чрез процесуалния си представител в съдебния процес. В съответствие с така заявените аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение № 6221/09.07.2025 год., постановено по КАНД № 1161/2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. След анализ на заявените твърдения, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира сезиращото искане за процесуално недопустимо. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството по чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове е неприложимо по отношение на производствата по ЗАНН, доколкото в последния, Глава ІІІ, Раздел VІІІ е регламентирано специално производство по възобновяване на административнонаказателните производства. В чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН изрично е указано, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. С оглед така цитираната правна регламентация и предвид формулираното искане, в случая е приложимо производството по чл. 70 и сл. от ЗАНН, а не производството по чл. 237 и сл. от АПК. От друга страна, нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗАНН указва, че искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1, като ал. 2, изр. 2 изрично указва, че в случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд. В съответствие на така цитираната правна регламентация, доколкото в настоящия случай е заявено искане за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила решение на Административен съд – Пловдив, постановено в производство по чл. 63в от ЗАНН, компетентен да разгледа искането е друг състав на същия съд. Предвид горното и доколкото в чл. 70 и сл. от ЗАНН е предвиден специален процесуален ред за възобновяване на административнонаказателните производства, по който ред, компетентен да разгледа искането е съответния административен съд, настоящото искане с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК се явява процесуално недопустимо за разглеждане. По изложените съображения, искането на адв. Й. Давчев от Адвокатска колегия – Пловдив, в качеството му пълномощник на К. Е. К. от гр. Пловдив се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,