Определение № 178 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1299/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Н. Я. в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] срещу определение № 292 от 18.12.2012 г., постановено по т. д. № 1049/2012 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на частния жалбоподател за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК, на определение № 878 от 23.04.2012 г. по ч. т. д. № 1242/2012 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че същото е неправилно по изложени в жалбата съображения. Ответникът [фирма] и синдикът на [фирма] – И. Т., са депозирали писмени отговори в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в които изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Производството по т. д. № 1049/2012 г. е образувано пред ВКС по молба на Р. Н. Я., подадена в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] в открито производство по несъстоятелност. С молбата е поискана отмяна на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на постановеното от Софийски апелативен съд определение по ч. т. д. № 1242/2012 г., с което на основание чл.635, ал.2 ТЗ [фирма] е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и това право е предоставено на синдика на дружеството. За да остави без разглеждане молбата за отмяна, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като определението по чл.635, ал.2 ТЗ не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, свързан с предмета на делото, и с оглед указанията в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Като допълнителен аргумент за недопустимост на молбата е посочено обстоятелството, че доколкото не е страна в производството по несъстоятелност на [фирма] и не е обвързан от определението по чл.635, ал.2 ТЗ, едноличният собственик на капитала на дружеството не е легитимиран да иска отмяната му, вкл. при условията на чл.304 ГПК. Обжалваното определени е правилно. Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. ГПК от 1952 г. /отм./, е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, освен за влезлите в сила решения, отмяната е допустима и по отношение на определенията, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на влезлите в сила решения и близките до тях определения, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на производството по отмяна. Постановление № 2/1977 г. е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но с оглед принципно непроменения характер на уреденото в чл.303 и сл. ГПК производство за отмяна дадените в него указания не са изгубили значение и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. По този въпрос няма спор в практиката на ВКС, поради което не може да бъде споделен доводът на частния жалбоподател, че като се е позовал на цитираното постановление, първият тричленен състав е нарушил закона. Определението, чиято отмяна е поискана в производството по т. д. № 1049/2012 г. на ВКС, е постановено на основание чл.635, ал.2 ТЗ и не разрешава материалноправни въпроси, свързани с предмета на производството по несъстоятелност на длъжника [фирма]. Правните последици на определението се изчерпват с лишаване на дружеството от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и с предоставяне на правото на управление и разпореждане на назначения в производството по несъстоятелност синдик. Силата на пресъдено нещо не е присъща на определението по чл.635, ал.2 ТЗ и както правилно е приел първият тричленен състав, същото не може да бъде обект на отмяна по реда на специалното извънинстанционно производство по чл.303 и сл. ГПК. Законосъобразен е изводът в обжалвания съдебен акт, че лицето, от което изхожда молбата, не притежава очертаната в чл.304 ГПК процесуална легитимация за сезиране на Върховния касационен съд с молба за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Последователно в практиката на ВКС е поддържано становището, че легитимирани да искат отмяна на влязъл в сила съдебен акт са само страните по делото и по изключение лицата, посочени в чл.304 ГПК. С разпоредбата на чл.304 ГПК правото на молба за отмяна е признато и на лицата, които не са участвали като страни в делото, по което е постановено подлежащото на отмяна решение /определение/, но в качеството си на носители на самостоятелни права върху спорния предмет на делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Чрез препращане към чл.216, ал.2 ГПК законодателят е указал ясно, че лица с правото по чл.304 ГПК са само необходимите другари на ищеца или ответника, които поради принадлежността на спорното право е следвало да вземат участие в делото, а не всяко трето лице, засегнато от влязлото в сила решение. Едноличният собственик на капитала на търговското дружество, намиращо се в производство по несъстоятелност, не е легитимиран да участва като необходим другар в производството по несъстоятелност на дружеството и по никакъв начин не е обвързан от последиците на постановеното по отношение на дружеството определение по чл.635, ал.2 ТЗ. Дори да са засегнати неговите материални интереси, както се поддържа в частната жалба, след като не попада сред лицата по чл.304 ГПК, едноличният собственик на капитала не е носител на правото да иска отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на неблагоприятното за дружеството определение по чл.635, ал.2 ТЗ. По изложените съображения обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,