Определение № 800 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 727/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 17.04.2012г. по гр.д.№18022/2011г. на Градски съд София, с което е върната въззивна жалба на А. Г. В. срещу решение от 18.07.2011г. по гр.д.№50989/2010г. на РС София. Жалбоподателят – А. Г. В. моли да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде разгледана по същество въззивната му жалба Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о.,, приема за установено следното: Частната касационна жалба е неоснователна. С решение от 18.07.2011г. по гр.д.№50989/2010г. РС София е признал за установено, че [фирма] дължи на А. Г. сумата 2350,65лева, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 4183,44лева. С въззивна жалба от 2010.2011г. А. Г. е обжалвал решението в отхвърлителтата му част. С разпореждане от 28.10.2010г. на жалбоподателя е указано, че в седмичен срок следва да внесе 56,87 лева държавна такса. Съобщение за това жалбоподателят е получил на 03.11.2011г. лично. С обжалваното разпореждане въззивният съд на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върнал въззивната жалба поради неотстраняване в срок на нередовностите й, въпреки че на жалбоподателя е била дадена възможност да внесе дължимата се държавна такса. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивната жалба се връща, когато не бъдат отстранени в срок нередовностите й каквато е и липсата на представени доказателства за внесена държавна такса. Липсата на доказателства за внасяне на държавна такса и до настоящия момент е основание за връщане на жалбата като нередовна с оглед разпоредбата на чл.262, ал.2,т.2 ГПК, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното разпореждане, поради което същото следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът