Определение № 426 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3806/2016 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Й. И., чрез адв. М. М. срещу определение на Софийския градски съд, постановено в з.з. на 30 юни 2016 г. по ч.гр.д. № 7534/2016 г. Излагат се доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма], чрез адв. Г. И. П. – С., правоприемник на [фирма], София, е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната касационна жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е срещу акт, изключен от касационен контрол, съгласно приетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 8/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС. С обжалваното въззивно определение окръжният съд е потвърдил определение на първостепенен съд, с което е върнато възражение и частна жалба срещу незабавно изпълнение. Съгласно задължителните указания по цитирания по-горе тълкувателен акт, въззивното определение е от вида на тези, които са окончателни и не могат да се обжалват пред Върховен касационен съд. Въззивният съд не се е съобразил с указанията на тълкувателния акт и, вместо да върне частната жалба, я е администрирал и изпратил по компетентност на Върховен касационен съд. При изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение,