Определение № 1210 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2455/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Лаури България“ООД, с която е поискано съдът да допълни определение №571/25.02.2026г., като присъди на дружеството направените разноски за частното производство. В дадения ѝ срок насрещната страна „ЗАД Армеец“АД не се е възползвала от възможността да представи становище по молбата. Настоящият състав на ВКС Второ търговско отделение намира молбата, подадена по реда на чл.248 ГПК, за неоснователна. Видно от данните по делото, частното производство пред ВКС е било образувано по частна жалба, подадена от „ЗАД Армеец“АД срещу определение № 707 от 12.11.2025 г. по в.т.д. № 596/2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 29139/31.10.2025 г. на „ЗАД Армеец“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение № 513 от 20.10.2025 г. Срещу частната жалба е бил подаден отговор от ответника по нея „Лаури България“ООД, чрез упълномощения ѝ представител адв.А. Б., с който е оспорена допустимостта и основателността й, като е поискано на страната да бъдат присъдени направените в това производство разноски. С определение №571/25.02.2026г. настоящият състав на ВКС е потвърдил обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Последователно в практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл.81 от ГПК е неприложима в производството по чл.248 ГПК, тъй като определението, което се постановява по посочения ред няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.81 от ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248 ал.1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен спрямо него характер, тъй като предмет на същото са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. То не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. Поради това изходът от производството по чл.248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл.248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение №216/17.07.2017г. по гр.д. №3648/2016г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015г. по т.д. №987/2014г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017г. по ч.т.д.№1797/2016г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017г. по гр.д. №1355/2017г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01.2017г. по ч.гр.д. №5183/2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10.2019г. по ч.т.д.№2377/2017г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019г. по ч.гр.д.№4270/2019г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020г. по т.д.№112/2020г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022г. по ч.гр.д.№869/2022г. на ВКС I г.о. и др. Поради това молбата на „Лаури България“ООД следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение