Определение № 3616 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса, чрез управителя на НЗОК, приподписана от гл. юрисконсулт Е. Рафаилов против Определение № 198/ 05.02.2026г. постановено по адм. дело № 368/ 2023 г. на Административен съд- Ямбол (АС Ямбол). В жалбата са развити оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради неговото постановяване в противоречие с материално правни и процесуални норми, направено въз основа на неправилно тълкуване на закона. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и да се задължи първоинстанционния съд да изпрати делото за разглеждане от Върховния административен съд. Ответната страна- Д. П. М., от гр.Ямбол, действаща лично и в качеството си на законен представител- майка на малолетното дете- С. А. Д., чрез пълномощник адвокат П. Стоева- ЯАК счита подадената жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно определение за правилно, обосновано и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното определение. Претендира направените разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, като взе предвид изложените от жалбоподателя съображения, становището на ответника и доказателствата по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения: С атакуваното определение Адм съд Ямбол е оставил без разглеждане касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса, подадена чрез гл. юрисконсулт Рафаилов против Решение № 1615/ 17.11.2025 г. постановено по адм. дело № 368/ 2023 г. по описа на същия съд и прекратил производството по същата. За да постанови този резултат, съдът е формирал решаващ извод за недопустимост на касационното оспорване на основание чл. 215, т. 1 АПК. Преценил е, че ответник и страна в първоинстанционното производство е било НЗОК, а не управителя на НЗОК. Изхождайки от принадлежността на правото на касационно оспорване на страната по делото, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и чиито права то засяга, адм. съд е извел заключение, че сезирането е извършено от ненадлежно легитимиран субект. Поради това, че страна в производството е Националната здравноосигурителна каса, а не управителя й, независимо, че същият я представлява. Преценил, че в случая, изискването на чл.213а, ал 2 АПК е налице, защото в съдебното производство пред първата инстанция е участвала Национална здравноосигурителна каса, докато жалбата е подадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса. В заключение приел, че жалбата е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство, поради което и на основание чл.213а, ал.2 АПК, във връзка с чл.215, ал.1, т.1 АПК е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното по нея производство било прекратено. Определението е неправилно. Обжалваното пред ВАС съдебно решение на адм. съд е постановено в производство за обезщетение по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид характера на производството, искът за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове на административни органи, се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите- чл. 205 АПК. Няма спор, че надлежна страна в спорното правоотношение е НЗОК, бидейки юридическото лице, представлявано от управителя на НЗОК, от чийто отменен адм. акт се претендира процесното обезщетение. В случая НЗОК има качеството на ответник по иска и е конституирано като такъв в първоинстанционното производство- чл.205, ал.1 АПК. За него решението на АС- Ямбол е неблагоприятно и нему принадлежи правото да го обжалва- чл.210, ал.1 АПК. По делото не е спорно, че ответникът по иска се е представлявал във всички фази на съдебното производство от валидно упълномощен от управителя на НЗОК- пълномощник, с право да представлява, както НЗОК, така и управителя. Същият юрисконсулт е депозирал и касационната жалба, в която е посочено, че е подадена от управителя на НЗОК, чрез Е. Рафаилов – главен юрисконсулт- процесуален представител на НЗОК по пълномощно. По идентичен начин са формулирани в писмена форма извършените процесуални действия на ответника по иска в хода на съдебното производство, обективирани в молби, становища, писмени бележки и т.н. Безспорна е липсата на тъждество между НЗОК, като юридическо лице и управителя на НЗОК. Няма спор, че юридическото лице разполага със собствена правосубектност, различна от тази на административния орган- &1, т.2 от ДР на АПК. В разглежданата хипотеза, обаче управителя на НЗОК действа в качеството му на представляващ юридическото лице. Това качество произтича от статута и функциите му, регламентирани в релевантната правна уредба. Съгласно чл.2 от Правилник за устройството и дейността на националната здравноосигурителна каса (Правилника), НЗОК е юридическо лице със седалище в гр. София и с предмет на дейност- осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Съгласно чл.22, ал.1 ЗЗО, бюджетът на НЗОК, като основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване е отделен от държавния бюджет. Нормата на чл.19, ал.7, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), предвижда, че управителят на НЗОК представлява НЗОК в страната и в чужбина. В случая налице е неточност в идентифицирането на подателя на жалбата, а не подаване на жалба от трето неучастващо лице. Съобразявайки обема на представителната власт на подалия жалбата пълномощник и факта, че НЗОК се представлява по хипотеза от управителя, в случая наличието на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател не може да бъде автоматично отречено (чл.210, ал.2 АПК), без да е предоставена изрична възможност за изправяне на недостатъка в касационната жалба по реда на чл. 213а АПК, във връзка с чл. 171, ал. 5 АПК. Разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК задължава съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им. Съдържанието на касационната жалба сочи на непрецизна формулировка при обозначаването на касатора, респ.- на неяснота в титулната й част относно действителния й подател. Констатираният недостатък при идентифицирането на касационния жалбоподател налага привеждане на жалбата в съответствие с изискването на чл. 212, ал. 1, т. 2 АПК, поради което адм. съд е следвало да остави същата отново за втори път, без движение със съответни указания до страната за отстраняване на нередовността, като се уточни от чие име е подадена жалбата. Адм. съд, като не е изпълнил това свое процесуално задължение, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, рефлектирало върху изхода на спора. В този смисъл е Определение № 463 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 14210/ 2015 г., петчленен състав. Постановеното в разрез със служебното начало по смисъла на чл. 9, ал. 4 и чл. 171, ал. 5 АПК и без да е изчерпана процедурата по чл. 213а АПК определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,