Определение № 381 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №983,постановено на 13.08.2012г. от Пернишкия окръжен съд,състав на ГК по гр.д.№602/2011г. е оставена без разглеждане молбата на адв.Й. Ц. като пълномощник на Б. и А. Ц. за изменение на постановеното от Пернишкия окръжен съд решение в частта му за разноските,направени пред въззивната инстанция и производството по делото е прекратено в тази част. Определението е обжалвано от Б. Н. Ц. и А. Н. Ц. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излагат съображения,че от представянето на списък по чл.80 ГПК е обусловена възможността да се иска изменение на решението в частта му за разноските,докато в случая представеният договор за правна помощ играе такава роля. С определение №424/26.11.2012г. производството по настоящето дело е било спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по въпроса дали страната,която не е представила списък на направените по делото разноски може да претендира присъждане на такива,както и да иска изменение на решението в частта му за разноските в хипотеза,при която се претендира заплащане на разноски само по едно перо,доказателства за заплащането на които са представени,който въпрос е включен в предмета на разглеждане по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. И тъй като на 06.11.2013г. решението по ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е обявено,настоящият състав приема,че производството по настоящето дело следва да бъде възобновено и частната жалба бъде разгледана. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: В постановеното на 14.11.2011г. въззивно решение на Пернишкия окръжен съд по гр.д.№602/2011г. изрично е прието,че съдът не определя разноски с оглед изхода на делото поради липса на списък по чл.80 ГПК и на двете спорещи страни. В предвидения в чл.248 ал.1 ГПК срок ответниците по въззивната жалба Б. Н. Ц. и А. Н. Ц. са поискали от съда да измени решението си в частта му за разноските, излагайки съображения,че разноски от тях са направени само за адвокатско възнаграждение,в който случай представеният от тях договор за правна защита представлява и замества такъв списък. С ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения по приложението на процесуалния закон в подобна хипотеза,като в т.2 е прието,че страната следва да представи списък за разноските по чл.80 ГПК,дори когато е направила само един разход в производството,за който е представено доказателство,а в т.9 е прието,че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК,е недопустима. В обжалваното определение е прието,че при липса на представен списък на разноските по чл.80 ГПК молбата за изменение на решението в частта му за разноските е недопустима,което съответства на възприетото от ОСГТК на ВКС становище. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно-жалбоподателите не са представили списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК,нито същият е инкорпориран в представената по делото писмена защита,поради което искането им за изменение на въззивното решение в частта,с която съдът е приел,че разноски за въззивното производство не следва да бъдат присъждани,е процесуално недопустимо. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение