Определение № 493 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 147/2023 г.

С определение № 93/24.01.2023г., постановено по настоящото дело, произнасяйки се по частна жалба на А. Б. М., ВКС, състав на Четвърто ГО е потвърдил определението № 4224 от 14.11.2022г. по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр.дело № 6888/2019г. на СГС. На 27.02.2023г. в съда е постъпила молба от А. М. за връщане на платената от нея такса в размер 40 лева за разглеждане на молбата й за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Молителката обосновава искането си за връщане, с твърдения, че с определение от 30.05.2022г., администриращият молбата за отмяна съд, на основание чл. 83, ал.2 ГПК, я е освободил от заплащане на държавна такса. На 20.03.2023г. е постъпила молба от М. за снабдяването й с преписи от изпълнителни листове от 23.03.2022г. и от 27.05.2022г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като съобрази направените искания и данните по делото, намира следното: По молбата за връщане на недължимо платена държавна такса: На 01.04.2022г. след дадени от администриращия съд указания, А. М. е внесла ДТ по сметка на ВКС в размер 40 лева във връзка с подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение. На същата дата-01.04.2022г., М. е подала молба-възражение и уведомително писмо, с които е поискала да й бъде върната платената ДТ, тъй като с протоколно определение от 10.10.2018г., в производството по гр.дело №28995/2017г. била освободена от заплащането на държавна такса. Поискала е и първоинстанционният съд да отмени разпореждането си за внасяне на сумата 40 лева по сметка на ВКС, както и, на основание чл.83, ал.2 ГПК да я освободи от заплащане на ДТ в производството по отмяна на влязлото в сила решение. След изпълнение на указанията на съда за представяне на декларация по чл. 83 ГПК, с разпореждане от 27.05.2022г. администриращият съд е освободил А. М. от внасянето на ДТ в производството по чл. 303 ГПК. В случая, за да се извърши преценка дали внесената от М. ДТ в размер 40 лева е дължимо или недължимо платена, на първо място е необходимо да се прецени съществувало ли е правно основание за заплащане на таксата към момента на внасянето й. Такова основание се съдържа в чл.3 от ЗДТ, съгласно който ДТ се заплаща при предявяване на искането, както и в чл.4 б. „а" от ЗДТ, съгласно който ДТ се заплащат за молби за отмяна на влязло в сила решение. М. е внесла държавната такса по подадената от нея молба за отмяна и таксата е била дължима към момента на внасянето й - м.април 2022г. Към този момент тя нито е поискала от съда, нито е била освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Освобождаването от заплащане на държавна такса е станало с определението от 27.05.2022г. Поради това, таксата в размер 40 лева е дължимо внесена и не подлежи на връщане. Недължимо внесени биха били само такси, платени от страната след като е постановено освобождаване от заплащане на държавна такса, какъвто не е настоящия случай. Предвид изложеното внесената сума в размер 40 лева не подлежи връщане по реда на чл. 4б от ЗДТ, поради което молбата на М. за връщане на платената държавна такса следва да се остави без уважение. Молбата за издаване на преписи от изпълнителни листове също е неоснователна, тъй като съдържащите се в кориците на гр.дело № 28895/2017г. по описа на СГС изп.листове от 23.03.2022г. и 27.05.2022г., издадени в полза на М. Ж., са обезсилени от съда, видно от удостовереното върху тях. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО