Определение № 3079 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 541/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 3845 от 20.06.2022 г., подадена от Н. Д. Н., чрез процесуалния му представител адвокат С. П. от САК, която е насочена срещу въззивно Определение № 303 от 27.05.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 218/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С обжалваното определение е потвърдено Разпореждане № 1030 от 25.02.2022 г. по в.гр.д.№ 1725/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е постановено връщане на касационна жалба с вх.№ 3288 от 10.02.2022 г. срещу въззивно Решение № 395 от 23.02.2021 г. по същото дело. Подаден е отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от Я. С. Г. и Н. С. К. чрез адвокат Д. А. от АК - В.. Поддържат, че жалбата е неоснователна по същество. Касационната частна жалба е процесуално допустима. По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС намира следното: С ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Същевременно в мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. (т. 10) на ВКС, ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респ. - частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба и за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, т.е. не е от компетентността на апелативния съд. По такава частна жалба следва да се произнесе ВКС, в чиито правомощия е да разгледа и самата касационна жалба, респ. - частна касационна жалба. От изложеното следва, че касационното обжалване на Определение № 303 от 27.05.2022 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК – с оглед извършването на служебната проверка за неговата процесуална допустимост. С оглед цитираната задължителна съдебна практика, обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а частната жалба с вх.№ 6038 от 11.03.2022 г. (намираща се в кориците на в.ч.гр.д.№ 190/2022 г. на АпС – Варна) срещу Разпореждане № 1030 от 25.02.2022 г. по в.гр.д.№ 1725/2020 г. на Окръжен съд – Варна - да бъде приета за разглеждане от настоящия състав на ВКС. При извършената служебна проверка, съдът намира, че частната жалба с вх.№ 6038 от 11.03.2022 г. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на Окръжен съд – Варна. С обжалваното разпореждане е постановено връщане на касационна жалба с вх.№ 3288 от 10.02.2022 г. срещу въззивно Решение № 395 от 23.02.2021 г. по в.гр.д.№ 1725/2020 г. на Окръжен съд – Варна по съображения, че е подадена след изтичане на срока за обжалване на съдебния акт. За да достигне до този извод ОС – Варна е приел, че препис от Решение № 395 от 23.02.2021 г. редовно е връчен на Н. Д. Н. на 29.03.2021 г. чрез адвокат И. А. при условията на чл. 51, ал. 3 ГПК. Едномесечният срок за обжалване на процесното решение е изтекъл на 29.04.2021 г., а касационната жалба е депозирана в куриерска служба на „Еконт Експрес“ ООД на 09.02.2022 г. Настоящият касационен състав констатира, че Н. Д. Н. е упълномощил адвокат И. Т. А. от АК – В. да го представлява по гр.д.№ 14339/2018 г., по описа на Районен съд – Варна до приключването му пред всички инстанции (пълномощно на л. 54). Препис от постановеното въззивно Решение № 395 от 23.02.2021 г. по в.гр.д.№ 1725/2020 г. на ОС – Варна е връчен на адвокат А. на 24.03.2021 г. при условията на отказ на процесуалния представител на жалбоподателя да приеме съобщението. Като причина за отказа е посочено, че е оттеглено пълномощното за адвокат А.. С разпореждане от 29.03.2021 г. ОС - Варна е констатирал редовността на връчването съобразно чл. 51, ал. 3 ГПК, доколкото по делото липсва депозиран отказ и оттегляне на пълномощното от името на Н. Н.. В частната жалба са изложени доводи, че връчването не е редовно, тъй като адв. А. не е можела да получи съобщението за решението поради оттеглянето на пълномощното от нея; оттеглянето на пълномощното е извършено с документ, наименуван „Пълномощно“, подаден с електронната поща на адреса на деловодството на съда на 05.04.2021 г., който поради проявена небрежност не е принтиран и приложен по делото на хартиен носител; решението е следвало да бъде съобщено на новия пълномощник - адвокат П., но такова съобщение не е изпращано, поради което срокът за касационно обжалване не е започнал да тече. Доводите са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 35 ГПК доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда. Разпоредбата изрично възлага в тежест на съответната страна да уведоми съда в случай, че оттегли пълномощното, дадено на процесуалния й представител. Едва с достигането на изявлението за оттегляне на пълномощията до съда то произвежда действие в рамките на гражданското дело. Преди такова уведомление да достигне до съда не е налице основание да се счита, че представителната власт е прекратена. Уведомлението следва да изхожда именно от страната, а не от процесуалния представител с оттеглени пълномощия. Последният разполага с друго право – това по чл. 36 ГПК да се откаже от упълномощаването, за което на свой ред е длъжен да уведоми съда, но процесуалният закон не го овластява да замести досегашния си доверител в извършването на уведомление по чл. 35 ГПК. По изричното разпореждане на чл. 35, изр. 2 ГПК всички действия, извършени от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Това правило стриктно е приложено от ОС – Варна при постановяването на разпореждането от 29.03.2021 г., с което е прието, че отказът на адвокат И. А. да приеме съобщението за въззивното решение обосновава приложението на чл. 51, ал. 3 ГПК с произтичащия от това извод, че, при отсъствието на депозирано от Н. Н. оттегляне на пълномощното преди 24.03.2021 г., извършеното на тази дата връчване е редовно. С извършването му е поставено началото на срока по чл. 283 ГПК. Съгласно чл. 35, изр. 1 ГПК оттеглянето на пълномощното не спира разглеждането на делото. С оглед етапа, на който се е намирало производството - постановено въззивно решение и течащ срок за касационно обжалване, се налага извод, че уведомяването на съда за оттеглянето на пълномощията от адвокат И. А. е процесуално действие, което не оказва влияние върху течението на срока по чл. 283 ГПК – нито го спира, още по-малко да го прекъсва. Процесуалният закон не съдържа и правило, съобразно което съдът да е задължен да повтаря процесуалните действия, извършени с участието на процесуалния представител, чиито пълномощия са оттеглени. Напротив – изрично е разпоредено, че тези действия остават в сила. Това налага извод, че, независимо от съдържанието на постъпилото по електронната поща писмо от 05.04.2021 г. и приложенията към него, започналият да тече срок по чл. 283 ГПК е изтекъл на 26.04.2021 г., понеделник, присъствен ден. Становището на касатора, че съдът е следвало да връчи ново съобщение в лицето на новия му пълномощник, не намира опора както в разпоредбата на чл. 35 ГПК, така и при съобразяване характера на срока по чл. 283 ГПК. Същият е законен и решителен, като съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК той не може да бъде продължаван. В хипотеза на редовно връчено съобщение за подлежащия на обжалване съдебен акт на пълномощник на страната, уведомяването за оттеглянето на чиито пълномощия не е достигнало до съда преди датата на връчването, допускането на възможност за връчването на ново съобщение в лицето на новия пълномощник би влязло в пряко противоречие с нормата на чл. 63, ал. 3 ГПК. Процедиране по подобен начин би създало възможност за продължаване на решителен срок, при това дори не по разпореждане на съда, а в резултат от поведението на страна по делото, като би поставило насрещната страна в неравностойно положение в нарушение на принципа по чл. 9 ГПК. В обобщение – подадената на 10.02.2022 г. касационна жалба с вх.№ 3288 се явява просрочена и като такава правилно е върната на страната, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят е заявил и искане за възстановяване на срока, по което компетентен да се произнесе е ОС – Варна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение