Определение № 2308 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1744/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ДЕНИС ЕР ГРУП“ ЕООД срещу определение №2974/30.11.2023г. по в.ч.т.д. №3180/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 ти състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба с вх.№ 289123/30.10.2023г. срещу разпореждане на СГС, ТО, 6-18 състав от 18.10.2023г. по т.д.№1553/2012г., с което частният жалбоподател е уведомен, че производството по делото е прекратено с влязло в сила определение. Жалбоподателят поддържа, че независимо, че бил именуван разпореждане, актът на СГС следвало да се счита, че е определение. Твърди, че следва да бъде допуснато въззивното определение до касационно обжалване на основание очевидна неправилност. В приложено изложение, сочи, че съдът се бил произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, а именно: „При жалба, дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебния акт при решаване на делото, когато е нарушена императивна правна норма, както и когато съдебният акт е постановен при очевидна неправилност?“. Ответната страна – Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С атакуваното определение на САС, въззивният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх.№289123/30.10.2023г. срещу разпореждане на СГС, ТО, 6-18 състав от 18.10.2023г. по т.д. №1553/2012г., с което частният жалбоподател е уведомен, че производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 2012г.. САС е посочил, че обжалването на разпорежданията се подчинява на общите правила за обжалване на определенията, установени в чл.274 ГПК – чл.278 ГПК, като в чл.274, ал.1 ГПК лимитивно и изчерпателно са изброени актовете, подлежащи на контрол от по-горен съд, а именно - тези които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена от закона. Счел е, че обжалваното разпореждане не попада в нито една от посочените категории, поради което депозираната против него частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. ВКС констатира и че същевременно, след постановяване на обжалваното определение от САС, с изричен акт СГС се е произнесъл по искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, а с определение № 1044/24.04.2024г. на САС, 3-ти състав по в.ч.гр.д.№722/2024г., съдът е приел, че е налице такава и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение от 29.03.2012г. по т.д.№1553/2012г. на СГС. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК, тъй като е насочена срещу акт, с който е оставена без разглеждане частна жалба от апелативния съд, налице е преграждащ акт, поради което независимо от изложените от жалбоподателя доводи и искане за допускане до касационно обжалване на определението, съдът следва да разгледа жалбата му по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК, а не като такава по чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК. ВКС намира, че в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК са посочени актовете, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол от по-горен съд, а именно – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена от закона. Разпореждането, с което съдът не е прекратил производството по делото, а е уведомил ищеца, че има такъв предходен акт, не подлежи на самостоятелно обжалване. Дори и в предходният акт да е допусната очевидна фактическа грешка, то въпросното разпореждане от 18.10.2023г. няма характер на акт, подлежащ на самостоятелно обжалване с частна жалба. В случая вече е налице и произнасяне по искането за поправка на очевидна фактическа грешка в прекратителното определение, но горното не променя изводът, че атакуваният с частната жалба пред САС акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като след това, делото бъде върнато на СГС за последващи действия при съобразяване на произнасянето с определение № 1044/24.04.2024г. на САС, 3-ти състав по в.ч.гр.д.№722/2024г. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, 2 т.о.