Определение № 2117 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от А. М. А. от [населено място] против определение № 1541 от 27.03.2025г. по гр.д. № 526/2025г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на определение № 1935 от 18.04.2024г.по ч.гр.д.№ 1364/2024г. на ІV г.о. на ВКС и е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното определение, състав на ВКС, е приел за недопустима подадената молба за отмяна с решаващ мотив, че определението чиято отмяна се иска е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК, във вр.чл.279 ГПК и не подлежи на отмяна. С него е решен процесуален въпрос /че подадена от молителката касационна жалба подлежи на връщане/, а предмет на отмяна по реда на глава 24 ГПК могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо, а процесното определение не е сред тях. Позовал се е на т.3 и т.4 от ТР № 7от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.и ТР № 6 от 20.05.22г. по т.д.№ 6/2020г. на ОСГТК на ВКС. В подадената частна жалба А. М. А. твърди неправилност на така постановени акт като излага фактически, но не и правни доводи. Съобразявайки изложеното и трайно установената съдебна практика с т.3 и т.4 от Тълкувателно решение по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. Отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания.Нейната цел е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Отмяната е процесуален способ за защита, който обаче не е приложим по отношение на всички постановени от съда актове, а само по отношение на тези, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Актът, срещу който е подадена в случая молбата за отмяна – е определение за връщане на подадена касационна жалба и той не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото не разрешава материално правен спор. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката. С влизанев сила на акта за връщане на подадената от нея касационна жалба е влязъл в сила и постановения въззивен акт,с правно основание чл.45 ЗЗД, поради което е преклудирана и възможността за произнасяне по всички изложени в частната й жалба доводи, касаещи съществото на този спор. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение