Решение № 1766 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7949/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Стара Загора, чрез процесуален представител н-к отдел „Административно и правно обслужване на дейността“ Д. Тодева, против Решение № 18953/03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 284/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена по жалбата на „ВИП ПЛЮС – МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-08-181/11.12.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Стара Загора, а НЗОК е осъдена да заплати на дружеството разноските по делото. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са подробни съображения във връзка с отказа да се заплатят помощните средства на лицата с увреждания- ортези за тяло- корсет, вместо одобрените и утвърдени за заплащане ортези за долен крайник. Иска се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта за разноските, и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената писмена покана. Претендира се присъждане на съдебните разноски. Ответникът – „ВИП Плюс - медикотехническа лаборатория“ ЕООД, представлявано от управителя д-р Л. Иванова, чрез адв. С. Величкова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, вкл.и тези, присъдени вече от първата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-09-181/11.12.2024 г. на директора на РЗОК- Стара Загора, с която "ВИП Плюс - медикотехническа лаборатория" ЕООД е поканена да заплати доброволно сума в размер на 3 500 лева, която сума е неоснователно получена, ведно с дължимата лихва в размер на 215,01 лева. По делото е безспорно установено, че между „ВИП Плюс-медикотехническа лаборатория“ ЕООД и НЗОК е сключен индивидуален Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПСМИ/, в т.ч. изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК № 24-2073/01.07.2022 г. и Допълнително споразумение към него № 1/10.07.2023 г. На „ВИП Плюс - медикотехническа лаборатория“ е извършена проверка, назначена със Заповед № РД-18-1144/04.11.2024 г. на директора на РЗОК- Стара Загора. Проверката е тематична, по изпълнение на сключения индивидуален договор, конкретно по отпускането на ПСПСМИ на лицата П. Т. К., Т. С. А., А. Д. Т., А. Б. Д. и Д. Г. П.. По отношение на първото лице е установено, че на 25.03.2024 г. е отпуснато ПСПСМИ с код [заличен текст] във връзка с Одобрение № 2404000118/13.02.2024 г. На Т. С. А. е отпуснато ПСПСМИ с код [заличен текст], на 25.03.2024 г., – [заличен текст] във връзка с Одобрение № 2406900072/12.03.2024 г. На А. Д. Т. на 29.04.2024 г. е отпуснато ПСПСМИ с код[ заличен текст] във връзка с Одобрение № 2403900045/13.02.2024 г. На 17.06.2024 г. на А. Б. Д. е отпуснато ПСПСМИ с код [заличен текст] във връзка с Одобрение № 2408600020/28.03.2024г., а на петото лице Д. Г. П. на 24.06.2024 г. е отпуснато ПСПСМИ с код [заличен текст] във връзка с Одобрение № 2410000048/11.04.2024г. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми № Р-1602/02.12.2024г., видно от който гореописаните помощни средства са одобрени от съответната РЗОК с код 030115 „Ортези и ортопедични апарати, изработени по поръчка“. Издаденото одобрение се отнася за посоченото ПСПСМИ в заявлението, съгласно утвърдената спецификация, което съдържа шестцифрен код. Посочено е също, че спецификацията предвижда заплащане на ПСПСМИ само с шестцифрен код, представляващи единствено „ортеза за долен крайник“ и не предвижда заплащане на „корсет за сколиоза“. Въз основа на това е прието, че жалбоподателят следва да възстанови сума в общ размер на 3500 лева /по 700 лева за всеки един от описаните пет случая. Дружеството е подало възражение, което е прието за неоснователно, тъй като е издаден обжалваният администартивен акт. Първоинстанционният съд е приел, че писмената покана представлява административен акт, в който по същество липсват мотиви – не са направени фактически установявания, обсъден е редът за приемане на списъка-спецификация като е посочено, че в спецификацията, утвърдена с Решение на НС на НЗОК № РД-НС-04-135/16.11.2021 г., са утвърдени за заплащане единствено [заличен текст]. Освен това не е обсъдено възражението на жалбоподателя, че [заличен текст], към който код се добавя продуктовият код на всяко отделно помощно средство; не е направен анализ на пълния десетцифрен код, не е посочено конкретното помощно средство, отпуснато на всяко едно от петте лица и как е формиран по отношение на него този десетцифрен код. Съдът намира, че действително, при одобрено заявление не следва на лицето заявител да се отпуснат всички помощни средства, посочени в групата, тъй като това е ненужно – необходимо е отпускането на конкретното помощно средство във връзка с конкретната нужда. Административният орган обаче не е направил анализ на заболяванията и нуждите на всяко едно от петте лица, не е посочил вида на необходимото за всеки конкретен случай помощно средство и не е посочил дали жалбоподателят е отпуснал именно това или друго помощно средство. Не са анализирани данните от приемо-предавателните протоколи, а основанието, въз основа на което административният орган е приел, че оспорващото дружество е получило суми без правно основание, чието връщане дължи, е единствено, че в списъка-спецификация кодът на ПСПСМИ е шестцифрен, а отчетеният е десетцифрен. При задълбочен анализ на събраните доказателства е обоснован извод, че оспореният административен акт, в който липсват мотиви, е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. От първоинстанционния съд са развити съображения, че е опровергана тезата на административния орган, че помощно средство „корсет“ не е включено за заплащане от НЗОК, съгласно утвърдената спецификация от НС на НЗОК с Решение № РД-НС-04-135/16.11.2021 г., в сила от 01.07.2022 г., с посочване на индивидуалния му код-идентификатор. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд София- град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за липса на осъществена проверка за материална законосъобразност на оспорения административен акт от първоинстанционния съд. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви, като е прието, че в оспорения акт органът заявява, че дружеството е участвало в процедурата по изготвяне на списък-спецификация, утвърден с Решение № РД-НС-04-135/16.11.2021г. на НС НЗОК и е договорило със сключения между него и НЗОК индивидуален договор заплащането от касата на отпуснати ПСПСМИ и извършване на ремонтни дейности, включени във въпросния списък-спецификация за такива от група 03 – ортези и ортопедични апарати, изработени по поръчка, подгрупа 01 – ортези и ортопедични апарати, изработени по поръчка за долен крайник и няколко вида технически характеристики. Видно от списък-спецификацията с групирани и определени конкретни ПСПСМИ за хора с увреждания – 31.05.2022 г.,версията, относима към датата на отпускане на процесните ПСПСМИ, за група 030115 за дружеството са включени следните ортези: Ортеза за колянна и тазобедрена става към сандал кожена с код 0301150002; Ортеза за гръбначен стълб - корсет с CAD/CAM с код 0301150003; Ортеза за долен крайник към корсет с код 0301150004; Ортеза за тяло - корсет сколиоза с код 0301150005; Ортеза за тяло - корсет кифоза с код ••••••••••; Ортеза за тяло - корсет пектус ескаватум с код 0301150007; Ортеза за тяло - корсет пектус каринатум с код 0301150008; Ортеза за тяло - корсет пектус милуоки с код 0301150009 и пр., което директно опровергава твърдението на ответника, че в спецификацията не са предвидени десетцифрени кодове, както и твърдението му, че НЗОК не заплаща корсети за сколиоза. По делото е представен и Двустранен протокол към вх. № 30-04-45/11.05.2022 г., съставен на основание чл. 59 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл.30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която се заплащат, сключен на 18.05.2022 г. между НЗОИ и „ВИП Плюс МТЛ“ ЕООД, в който са посочени помощни средства с търговски име, както следва: на ред № 66 „Ортеза за тяло – корсет сколиоза“, на ред № 67„Ортеза за тяло - корсет кифоза“, на ред № 68 „Ортеза за тяло - корсет пектус ескаватум“, на ред № 69 „Ортеза за тяло - корсет пектус каринатум“, на ред № 70 „Ортеза за тяло - корсет пектус милуоки“, което потвърждава горния извод. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за законосъобразност на оспорената писмена покана за възстановяване на суми. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Следва да се подчертае, че твърдението в касационната жалба за разминаване на кодовете на предписаните от ЛКК помощни средства, одобрените, предоставени и отчетени такива не следва да се обсъжда, тъй като се въвежда за първи път с касационната жалба. Недопустимо е с касационната жалба да се допълван мотивите на административния акт. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат сторените от него разноски единствено в касационното производство/ в първоинстанционното са присъдени/, като такива са претендирани в срок и са доказани в размер на 511, 29 евро – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение/равняващи се на 1 000 лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,