Определение № 416 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. К. и Д. Т. К. срещу определение № 166 от 25.03.2014 г. по ч. гр.д. № 1186 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на С. и Д. К. срещу определение № 1233 от 3.6.2013 г. по в. ч. гр. д. № 2123 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд и производството е прекратено. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е недопустимо, тъй като потвърждава недопустимо определение, поради което молят да бъде отменено. Ответниците по частната жалба К. С. и Н. С. я считат за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е допустимо, тъй като са били налице всички процесуални предпоставки за постановяването му, а по същество това определение е правилно. С определение № 1233 от 3.06.2013 г., постановено по ч.гр.д.№2123 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, е отменено определението на СГС, І ГО, 9 състав, постановено на 14 март 2013 г. по гр.д. № 5512/2012 г., с което е прекратено производството по отношение на установителен иск за собственост поради оттеглянето му на основание чл.232 от ГПК и е оставена без разглеждане частната жалба в останалата и част срещу определението от същата дата за неприемане на насрещни искове на жалбоподателите за съвместно разглеждане. В първата част определението на Софийския апелативен съд не е преграждащо и затова не подлежи на касационно обжалване. Във втората си част определението на въззивния съд е правилно, тъй като представлява само отказ да се допусне съвместно разглеждане на насрещния иск. Този отказ се извършва по преценка на съда/чл.211, ал.2 от ГПК/ и не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не прегражда разглеждането на насрещния иск в отделно производство. В обжалваното определение съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за дължимостта на държавната такса, присъдена с определението на Софийския апелативен съд, но частните жалбоподатели не са поискали в срока по чл.250, ал.1 от ГПК допълване в този смисъл. Ето защо този въпрос вече не може да бъде предмет и на частната жалба. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение