Определение № 3172 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на В. П. Ф. и А. Т. Ф. с направено искане за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, присъдени в полза на ответника по касационната жалба „Неврокоп комерс-2“ ООД. Ответникът по молбата я оспорва с писмен отговор. Молбата с правно основание чл.248 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. С определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, В. П. Ф. и А. Т. Ф. са осъдени да заплатят на „Неврокоп комерс-2“ ООД по 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева всеки един от тях, на основание чл.78, ал.3 ГПК. В молбата с правно основание чл.248 ГПК се твърди, че не е договорено възнаграждение в горния размер, както и че не е заплатена реално сумата, като евентуално се прави искане за присъждане на разноски по 1000 лева за всеки един от касаторите, което следва да се тълкува като искане за намаляване на договореното възнаграждение поради прекомерност, по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. По делото е представено пълномощно /л.32 от делото на САС/, с което „Неврокоп комерс-2“ ООД е упълномощил АД“Т., Т. и съдружници“ да го представляват по делото до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт, като в т.2 на договора е посочено изрично и изготвяне на отговор на касационна жалба, в което се изразява и осъщественото представителство пред настоящата съдебна инстанция. Пред ВКС е депозиран отговор на касационната жалба, с представен списък на разноските, в който е посочено заплащане на сумата от 4800 лева, съгласно фактура № 8719/16.10.2023 г.. Представена е и посочената фактура, съставена от Банка „Алианц Б.“ АД от която е видно, че на 16.10.2023 г. по сметката на АД“Т., Т. и съдружници“ е постъпила сумата от 4800 / 4000 лева и 800 лева ДДС/лева, като за наименование на стоките и услугите е посочено „възнаграждение за процесуално представителство за касационна инстанция“. Във фактурата е посочено, че плащането е извършено от „Неврокоп комерс-2“ ООД, чрез Р. Б., който видно от данните по делото е управител на дружеството. Чл. 78 ГПК предвижда заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, да се заплащат съразмерно с уважената част от иска, като условие за присъждането им е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено. В конкретния случай безспорно е налице упълномощаване за представителство пред ВКС, такова е осъществено и са налице данни за заплащане на възнаграждение за конкретно осъществената дейност по процесуалното представителство, поради което доводите в молбата за липса на договорено и заплатено възнаграждение са неоснователни. Цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, които са сравнително големи, водят съда до извод, че договореното и заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е съответно и направеното възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.