Определение № 4164 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №21 от 08.02.2023г. по гр.д. № 314/2022г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №135 от 26.09.2022 г. по гр.д. № 30/2022г. Кубратски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от Г. Х. Б. против Д. С. Б. иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване, че е изключителен собственик на придобит по време на брака им с договор за покупко-продажба от 23.08.2016г. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], на [улица], с площ от 1 024 кв.м., заедно с построената в него сграда с идентификатор № ****, със застроена площ 111 кв.м., поради пълна трансформация на лични средства, или в условията на евентуалност за 95% от правото на собственост. Касационната жалба е подадена от ищцата Г. Х. Б. чрез пълномощника адв. Ю. Д.. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси: 1/ следва ли въззивният съд да отмени обжалвания пред него акт като неправилен, когато неговите фактически изводи не съвпадат с тези на първата инстанция и следва ли спрямо тези изводи въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема; 2/ длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението със свои лични изводи дори когато неговите фактически и правни изводи не съвпадат с тези на първата инстанция и има ли право в този смисъл бланкетно да препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и връзката между тях, както и за правилата, които следва да спази при обсъждане на свидетелските показания; 4/ изключва ли трансформацията приноса по чл. 21 СК и ирелевантен ли се явява той в производството по чл. 23 СК, когато следва съдът да установява личния характер на вложените от единия съпруг парични средства, дарени му от родител, в придобиването на недвижим имот по време на брака; 5/ счита ли се оборена презумцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК и изключва ли се съвместния принос при продължителна фактическа раздяла на лицата в периода на придобиване на имота и след това; 6/ счита ли се за доказан произходът на вложените средства от ищцата, а именно дарените парични средства от нейната майка и че с тези средства е закупила процесния имот, ако по делото е установено, че майката е разполагала с парична сума, достатъчна за плащане на цената, че тази сума е дарена на ищцата и че е вложена за придобиване на имота; 7/ представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник поради препятствие, което страната не може да отстрани, при наличието на доказателства и за двете страни и води ли това нарушение до отмяна на постановеното решение; 8/ съставлява ли и счита ли се за доказано лично имущество, дарението на пари в брой на единия съпруг от родител, когато с преки гласни доказателства се докаже дарствено намерение у дарителя и надарения, възприемано като намерение да се прояви щедрост. Тези въпроси касаторът счита за разрешени в противоречие с практика на ВКС, която сочи. Ответникът по касационната жалба Д. С. Б., чрез адв. И. В., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Страните са бивши съпрузи - бракът им е сключен през 2012г. във В., А. и е прекратен през 2017г. с влязло в сила решение на съд във В.. Ищцата Г. Х. Б. претендира пълна трансформация на лично имущество при закупуване на процесния имот в [населено място]; евентуално претендира частична трансформация за 95 % от правото на собственост. Установено е, че имотът е закупен на 23.08.2016г. на името на ищцата за сумата 2000лв., посочена в нотариалния акт, платена в брой. Според твърдението на ищцата цената е заплатена с пари дарени й от нейната майка К. Й. Х., а ответникът нямал никакъв принос в придобиването. Ответникът поддържа становище, че инициативата за покупката на процесния имот е била на неговата майка Д. Б., тъй като това е имот съседен на този на родителите му; ответникът твърди, че е водил преговори с продавачите и постигнал намаление на цената от 25000лв. на 23000лв., а цената е заплатена с негови средства от продажба на друг имот за 25 000лв. Въззивният съд е възприел и препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите във въззивната жалба е допълнил, че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, с които е закупен недвижимия имот. С оглед на това, в тежест на ищцата е било в условията на пълно и главно доказване да докаже твърденията си, че паричните средства за закупуване на имота са й били дарени от нейната майка, което включва доказване извършването на дарение на сумата и влагането на тази сума при покупката на недвижимия имот. В случая според съда такова пълно и главно доказване ищцата не е провела, поради което искът е недоказан и подлежи на отхвърляне. За неоснователно въззивният съд е приел възражението на жалбоподателката, че първоинстанционният съд в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК е дал ход на делото в о.с.з. на 08.06.2022г., в което са разпитани призованите свидетели К. М. Б. (продавач на процесния имот) и И. В. Б. (съпруг на продавачката), в отсъствието на ищеца и пълномощника му, въпреки, че с молба от 07.06.2022г. ищцата е поискала отлагане, тъй като пълномощникът й е в „служебен отпуск“, а самата тя е в чужбина и не може да се яви. Посочил е, че дори да е даден ход на делото в нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК, то жалбоподателят е могъл да поиска от първоинстанционния съд да преповтори в някое от следващите две открити заседания процесуалните действия, извършени в първото заседание. Такова искане не е направено. Напротив, във второто заседание на 22.06.2022г., пълномощникът на ищеца е заявил, че е получил определението на съда с проекта за доклад (обявен за окончателен в о.с.з. на 08.06.2022г.) и е направил доказателствени искания. Преразпит на свидетелите не е поискан, това не е сторено и с въззивната жалба. По възражението на жалбоподателката, че свидетелите на насрещната страна са разпитани в нарушение на забраната на чл. 164 ГПК, както и че е недопустимо със свидетелски показания да се установява заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, съдът е посочил практика на ВКС, според която когато трето лице, което не е страна по договора, сключен в нотариална форма, излага твърдения за относителна симулативност на волеизявленията на страните в нотариалния акт досежно уговорената между тях цена, то се касае до въвеждане на твърдение за факт с правно значение, а не за оспорване истинността на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ, нито за опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ. За установяването на такъв факт с правно значение са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Ето защо, в производството по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произходът на вложените за придобиването средства. Според въззивния съд основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е за правното положение на паричните средства, чрез които е закупен имота - дали са лично имущество на ищцата, дарени й от нейната майка. За безспорно е приел, че майката на ищцата е разполагала с парични суми, чрез които е могла да бъде заплатена цената на процесния имот. В този смисъл са и събрани писмени доказателства: нареждане-разписка от ОББ от 28.07.2016г. за сумата от 2 000 лв., заявка от 08.08.2016г. до ОББ за теглене в брой на 27 000 лв. на 11.08.2016г., прекратяване на срочен депозит в ОББ от 11.08.2016г. за сумата от 27 370 лв., договор за продажба на дялово участие от 22.06.2015г. за цена от 4 680 лв. В случая спорът е съсредоточен върху това дали е извършено дарение и дали имотът е закупен с тези средства. На този въпрос съдът е дал отрицателен отговор. Единственото доказателство за дарението са показанията на брата на ищцата А. Х., който сочи, че след погребението на баща им (неясно кога, но след август 2015г.) майка им дарила на него и на сестра му по 2400-2 500 лв., които получила от продажба на ниви. Тогава ищцата изявила желание да купи имот на дъщеря си Х., а свидетелят я посъветвал да го закупи на свое име, а след пълнолетието на детето, да му го прехвърли. Свидетелят твърди, че ищцата е платила процесния имот именно с дарените от майка им пари. Съдът не е кредитирал тези показания предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като не се подкрепят от други доказателства. Майката на ищцата не е могла да бъде разпитана поради настъпилата й смърт. Съдът е отказал да събере като доказателство протокол от неин разпит по друго дело поради нарушаване принципа на непосредственост. Възражението на жалбоподателката, че не е установено ответникът да е притежавал парични средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост, съдът е приел също за неоснователно. Представени са от ответника доказателства, че преди брака е закупен апартамент на името на бащата му, който апартамент през 2015г. е обявен за продажба и родителите му получили по сключения предварителен договор сумата 17 000 лв. Тази сума родителите предали на сина си. Горното се установява както писмените доказателства, така и от показанията на майката на ответника Д. Б.. Вярно е, че между датата на подписване на предварителния договор 28.04.2015г. и датата на закупуването на процесния имот 23.08.2016г. е налице период от година и четири месеца, но това не изключва възможността сумата да се е съхранила през този период. Още повече, че според ищцата цената на процесния имот е 2000лв. Възражението на жалбоподателката, че не са обсъдени събраните доказателства, че по време на брака ответникът е употребявал алкохол, малтретирал е своето семейство, не е допринасял с нищо в полза на семейството, съдът е отхвърлил, тъй като тези доказателства са неотносими за настоящето производство. По възникналия спор за придобивната цена на имота въззивният съд е констатирал, че посочената в нотариалния акт цена от 2 000 лв. (при данъчна оценка 6 973 лв.) е потвърдена от продавачката К. Б. и нейния съпруг И. Б., разпитани като свидетели. Твърдението на ответника е за действителна цена 23 000лв., уговорена след като продавачите намалили първоначално обявената продажна цена 25 000 лв. Според съда, независимо на каква цена е закупено спорното имущество - дали за 2 000 лв. или за 23 000 лв., то това не променя изхода на спора, защото не е доказано, че вложените в покупката средства имат личен характер. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице. Първите три правни въпроса са процесуални и се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото, да формира свои фактически и правни изводи и изобщо да мотивира решението си. Въпросите се поставят във връзка с оплаквания, че не са обсъдени и са пренебрегнати доказателствата за злоупотреба с алкохол от страна на ответника и за упражнявано от него насилие в семейството, както и за това, че не е допринасял с доходи за семейството. Твърди се също така необсъждане на данните, че придобиването е станало по време на фактическа раздяла и че презумпцията на чл. 21, ал.3 СК е оборена. Навежда се и довод за неправилен отказ да се кредитират показанията на свидетеля А. Х., доказващ дарението на паричната сума и влагането й в покупката на жилището. Въззивният съд в обжалваното решение е изпълнил задълженията си по чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и не се отклонил от практиката на Върховния касационен съд. Съдът е обосновал защо не дава вяра на свидетеля Х. - поради неговата заинтересованост и липсата на други доказателства, с които да бъдат проверени изложените от него факти. Тук може да се допълни, че е житейски нелогично твърдението му, че сестра му искала да купи жилището за своето дете от друга връзка, което живее във В., а жилището е в [населено място] и е съседно на къщата на нейните свекър и свекърва. По-нататък съдът е изтъкнал неотносимостта на доказателствата за злоупотреба с алкохол, домашно насилие и липса на доходи към предмета на предявения иск, който е за установяване, че спорният имот е заплатен със средства, които са дарени на ищцата. В тази насока напълно адекватни са разсъжденията на решаващия съд, че при предявен иск за трансформация въпросът за приноса е ирелевантен. Що се отнася до необсъждането на фактическата раздяла на съпрузите следва отново да се посочи, че иск на такова основание не е предявен. Наличието на трайна фактическа раздяла не е наведено в исковата молба. Същевременно, от данните в бракоразводното решение е видно, че след инцидент по В. 2017г. е настъпило окончателно прекъсване на духовната, емоционална и физическа общност на съпрузите. В същия смисъл е и изнесеното от свидетеля А. Х., който сочи, че те разделяли и се събирали. Следователно, към датата на сделката - август 2016г. данни за фактическа раздяла липсват. Предвид изложените съображения поставените въпроси не са в състояние да обусловят достъп до касационен контрол. Четвъртият въпрос е дали приносът е ирелевантен при иск за трансформация на лично имущество, основан на твърдения за вложени в придобиването на недвижим имот дарени парични средства. Въпросът не е разрешен в противоречие със сочените Решение № 72 от 07.07.2017г. по гр.д. № 3056/2016г. на І г.о., Решение № 39 от 27.04.2021г. по гр.д. № 2571/2020г. на ІІ г.о., както счита жалбоподателката. Няма спор в практиката, че трансформация по чл. 23 СК е допустима с лично имущество по чл. 22, ал.1 СК, вкл. такова придобито по дарение. В практиката се провежда разграничение между хипотезите, при които искът за лична собственост на вещ, придобита по време на брака, се основана на твърдение за трансформация, в който случай съвместен принос е изключен по определение, и хипотезите, при които искът за лична собственост се основава на опровергаване на законовата презумпция за съвместен принос (виж това разграничение във второто от посочените решения). В настоящия казус се претендира преобразуване на лично имущество и по такъв иск съдът се е произнесъл. Петият правен въпрос е за изключването на съвместния принос при продължителна фактическа раздяла. Както бе посочено по-горе, съдът не е разглеждал този въпрос, защото не е бил сезиран с такива твърдения. А и установяването на лична собственост в тази хипотеза минава през опровергаването на презумпцията за съвместен принос, а не през доказване влагане на дарени средства. Дори да се приеме, че ищцата е твърдяла и липса на съвместен принос, то събраните доказателства за участието на ответника при покупката на имота (виж показанията на свидетелите К. и И. Б.) не позволяват да се приеме, че презумпцията на чл. 21, ал.3 СК е опровергана. На шесто място е питането дали се счита доказан произходът на вложените средства от ищцата, а именно такива подарени от майка й, ако по делото е установено, че нейната майка е разполагала с парична сума, равна на цената, дарила я е на ищцата и последната я е вложила за придобиване на имота. Въпросът покрива фактическия състав на трансформацията по чл. 23 СК, но не съответства на изводите на съда. Съдът е приел за доказана само първата предпоставка - че майката е разполагала със сумата, но не и че е извършено дарение и че с това дарение е закупен имота. Именно затова е отхвърлил иска. Седмият въпрос е основан на твърдението за съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, изразяващо се в неотлагане на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник поради препятствие, което страната не е могла да отстрани. Въззивният съд е дал подробен отговор на наведеното от въззивницата възражение за това процесуално нарушение на районния съд. Сочената практика на ВКС (Решение № 52 от 27.03.3014г. по гр.д. № 4448/2013г. на ІІІг.о., Решение № 208 от 05.10.2017г. по гр.д. № 4507/2016г. на ІV г.о.) визира нарушения на чл. 142, ал.2 ГПК, които са допуснати от въззивния съд в единственото му заседание и е нямало как да бъдат отстранени. Липсва противоречие с тази практика, защото дори да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение, то е в първото заседание пред първата инстанция и за страната са съществували достатъчно възможности да извърши съответните действия и да ангажира доказателствата, за които е била възпрепятствана, включително пред въззивния съд - виж разясненията по т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Последният въпрос е за доказването на дарението на пари в брой от родител на единия съпруг посредством гласни доказателства. Въззивният съд не е отрекъл възможността дарението да бъде доказано с разпит на свидетели, при липса на писмен документ, а е приел, че събраните по делото гласни доказателства не са достатъчни, за да докажат твърдения факт. Липсва противоречие с Решение № 42 от 28.03.3016г. по гр.д. № 5550/21015г. на ІІ г.о. То разрешава спор дали дареното е на двамата съпрузи като семейството или е само на единия съпруг, какъвто спор по настоящето дело не е повдигнат. В обобщение на основание изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът Д. С. Б. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., които следва да му бъдат възстановени от жалбоподателката. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.