Определение № 60123 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1456/2020 г.

ВКСII търговско отделение09.06.2021 г.докладчик Галина Иванова

Диспозитив

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, И. Б. М. частично от внасяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване, на основание чл. 18, ал.2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК за разликата над 3 000 лв. до напълно дължимия размер от 42 753 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за освобождаване от държавна такса за пълния размер на дължимата държавна такса, над сумата от 3000 лв. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора в 1 седмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 3 000 лв по сметка на ВКС. При неизпълнение на указанията на съда в срок, производството по касационната жалба на И. М. ще бъде прекратено. Определението в частта, с която частично е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Постъпила е молба вх. № 4334 от 21.05.2021 г. по т.д. 1456/20 г., ВКС, 2 ТО от И. Б. М., с която излага съображения, че не притежава средства да заплати държавна такса в размер на 42 753 лв за разглеждане на касационната й жалба. Сочи, че е непосилна за нея с оглед имущественото й и семейното й състояние. Представя декларация за семейно и материално положение, имотно състояние, актове за раждане на децата й и удостоверение за доходите на съпруга й в последната година. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 109 от 5.3.2021 г. по т.д. 1456/20 г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 66 от 26.02.2020 г. по в.т.д. 181/19 г., Апелативен съд – Велико Търново. Дадена е възможност на касатора И. М. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 42 753 лв. С оглед отправеното искане от касатора за освобождаване от дължимата държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът съобрази декларираните от касатора обстоятелства, че не получава месечен доход, като не е декларирала друг доход, има сключен граждански брак, има жилище с площ от 100 кв.м. в [населено място], обл. Р., не притежава, нито тя, нито съпругът й дялове и акции, не притежават тя и съпругът й влогове, не страдат от заболявания тя или съпругът й, или други лица, на които осигуряват издръжка. Видно от удостоверенията за раждане, И. М. има две деца, на 12 години и на 7 години. Съдът извърши служебно справка в Службите по вписвания и установи, че за И. Б. М. има данни за притежавано от нея жилище, посочено и в декларацията, жилищен имот, находящ се в [населено място], обл. Р.. Както и че е придобила през 2008 г. недвижими имоти, представляващи ниви, с площ 32 ,653 дка и с площ 6 дка (впоследствие продадени според посоченото в справката), както и е вписана искова молба на иск за делба на един апартамент в [населено място], жилище с площ 95,60 кв.м. Видно от решение за допускане на делба № 189 от 24.04.2017 г. по в.гр.д. 173/17 г., ОС – Русе, приложено по делото, е допуснат до делба един апартамент в [населено място], ул. „Братя М. № 90, вх. А, ет. 3, с площ 95,60 кв.м. като делът на И. М. е 1/6 ид.ч. Няма данни това решение да е обжалвано. Съдът приема, че И. М. е притежавала недвижими имоти, представляващи земеделски земи, но е отчуждила същите преди повече от 10 години. Не са декларирани доходи или налични парични средства. Единствено съпругът на М. работи, като според данните от декларацията, с дохода от неговата работна заплата се издържа четиричленното семейство, с две деца. Молителката е в трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, които да препятстват нейната трудова заетост или заетост, която да носи приходи за нея и семейството. Няма данни за други разходи извън издръжката на семейството. С оглед на декларираните данни, както и събраните доказателства относно имущественото, семейното и здравословното състояние на молителката, както и дължимата държавна такса, настоящият съдебен състав съобрази, че следва да освободи същата от внасянето й за сумата над размер от 3 000 лв. до 42 753 лв. За да вземе това решение съобрази, че дължимата държавна такса, определена в чл. 18, ал.2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, е 42 753 лв. Прецени, че молителката е в работоспособна възраст и не страда от заболявания, както и че има собствено жилище. По изложените съображения Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

2