Определение № 12394 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Ш. против протоколно определение от 11.09.2025 г., постановено по адм. дело № 702/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, включително в частта за разноските. Ответникът – кмет на община Куклен оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците З. И. К. и А. М. Л. оспорват частната жалба. Молят определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Г. Ш. срещу заповед № 93 от 18.02.2025г. на кмета на община Куклен, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрен проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за ПИ с идентификатори 63238. 2.11 и 63238. 2.12, както и на ПИ с идентификатор [номер], м. „Св. Георги“ в землището на [населено място], община Куклен, съседен на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор [номер] в м. „Св. Георги“ в землището на [населено място]. Одобреният проект предвижда урегулиране на имотите и отреждането им за жилищно строителство, с предвидено застрояване. Конкретно за ПИ с идентификатор 63238. 2.37, който граничи с имота на жалбоподателя, се предвижда промяна на предназначението на имота с отреждане за „жилищно застрояване“, образуват се УПИ 2-41; УПИ 2-42; УПИ 2-43; УПИ 2-44 и УПИ 2-45 и се предвижда свободно ниско застрояване, при посочени устройствени показатели и ограничителни линии на застояване. Като се позовава на заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че имотът на Ш. не попада в обхвата на разработката и жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на заповедта, без да обсъди останалите хипотези на чл. 131, ал. 2, т. 2-5 ЗУТ, които обосновават непосредствено засягане от предвижданията на подробния устройствен план. Поради това, на основание чл. 159, т. 4 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата на Ш. без разглеждане и прекратява производството по делото, като осъжда жалбоподателя да заплати на община Куклен разноски. Тези изводи са неправилни. От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, се установява, че имотите, предмет на разработката попадат в земеделска територия и се ползват като земеделски имоти. С оспорената заповед се одобрява ПУП-ПРЗ, с който предназначението на имотите, включително на ПИ с идентификатор 63238.2.37, съседен на имота на жалбоподателя Ш., се променя и същите се отреждат за жилищно строителство. Следователно с оспорената заповед се променя предназначението имотите, предмет на плана, а това легитимира жалбоподателя Ш., собственик на съседен имот, като заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ с право да оспори административния акт. Ето защо подадената жалба е допустима, а изводът на административния съд в обратен смисъл – незаконосъобразен и в противоречие с доказателствата. Поради изложеното оспореното определение следва да бъде отменено, включително в частта за разноските, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. По претенциите на страните за разноски в настоящото производство първоинстанционният съд следва да се произнесе с крайния съдебен акт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,