Решение № 989 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2008 г.

Решение № 989 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3440/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290, във вр. с чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "М" О. гр. П., което в хода на производството е заличено и съдът с определение от 15.12.2009 г. конституира на негово място - правоприемника му - "М" АД гр. П., представлявано от изпълнителния директор Т против въззивно решение № 1* от 2.07.2008 г. по в. гр. д. № 2* по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 189 от 29.12.1999 г. по гр. д. № 1775/1999 г. на Районен съд Пловдив (в невлязлата му в сила част) и вместо това - за тази част е постановено друго, с което е осъдена "М" О. (а понастоящем - "М" АД) да отстъпи собствеността и предаде владението на Й. А. К., М. В. Р., И. В. К., М. А. Х., Й. А. Д., А. Й. Д., Р. Г. З., Й. Г. З., Д. Г. А., М. А. М. и Л. С. К.- в качеството им на наследници на Ф. Н. З., върху частта от 790 кв. м., върху която - след отчуждаването е изградена едноетажна полумасивна сграда - автосервизна работилница, със стругарна - № 3 по скицата от 11.05.2006 г. на в.л. Герасимов, която част от 790 кв. м. е разликата над 1 250 кв. м.до 2 040 кв. м., (който имот от 2 040 кв. м.е дворно място, част от имот с пл. № 1* в кв.2 по плана на Източна индустриална зона гр. П. от 1994 г.), а за частта от 1 250 кв. м., ограничена от линията на цифрите 1,2,3,7,6 и 1 на скицата от 11.05.2006 г. на в.л. Герасимов, е налице влязло в сила на 31.10.2007 г. решение. Постановено е скицата от 11.05.2006 г. на в.л. Герасимов да се счита неразделна част от решението и са присъдени следващите се разноски. Касаторът счита, че описаният въззивен акт е постановен в противоречие със закона, поради което иска да бъде отменен и въпроса решен по същество като бъде отхвърлен предявения иск. С определение № 165 от 23.02.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е счел, че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по следния въпрос: при проведена реституционна процедура по чл. 4, 5 и 6 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - по искане само от един от наследниците на собственика на имота към момента на отчуждаването му, то би ли могло да се приеме, че реституционния ефект е настъпил само в негова полза (до размера на полагащата му се идеална част от наследството) или реституционните последици са за всички наследници. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват от процесуалните си представители, които представят и писмени становища. Според това на касатора, тъй като искането за отмяна на отчуждаването е направено само от един от наследниците на собственика, то собствеността е възстановена само по отношение на неговата идеална част. Останалата част - като държавна собственост е надлежно продадена на "М" О. ч. приватизационна сделка и на това основание ревандикационния иск е неоснователен. Становището на ответниците е, че въпросът във връзка с който е допуснато касационно обжалване не е от значение за настоящият случай, тъй като искането за отмяна на отчуждаването не е направено от един от наследниците, а от единственият наследник и на него е възстановена собствеността изцяло, а не в идеална част. Обстоятелството, че собствеността върху процесния имот принадлежи и на други наследници е установено по исков ред с влязло в сила съдебно решение. Отделно - настоящият спор е висящ за идеална част от възстановения имот (от 790 кв. м.) - като за другата му част от 1 250 кв. м. вече е налице влязло в сила съдебно решение, с което съдът - въз основа на наличните доказателства и след обсъждането им в три инстанции - е признал собственическите им права. Отделно - относно изградената автотехническа работилница считат, че същата е незаконна временна постройка и за нея не съществуват нито правни, нито технически основания за търпимост. Поради изложените доводи - желаят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендират направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 1390/06 г. на IVа отделение на ВКС - е частично отменено (съответно частично потвърдено) първоначално постановеното въззивно решение. Относно процесния имот от 2 040 кв. м., по отношение на който с решение по адм.д. № 2654/94 г.н ПОС е отменено отчуждаването, извършено по ЗПИНМ - касационната инстанция е приела, че предявеният ревандикационния иск е основателен за 1 250 кв. м., а за останалите 790 кв. м.е отменила постановения въззивен акт и е върнала делото за ново разглеждане с указания за преценка единствено на обстоятелството - дали изградената автотехническа работилница е била допустима по действащия към 1965 г. градоустройствен план или по правилата и нормативите, действали към този момент. В постановения окончателен акт (с който е оставено в сила въззивното решение досежно частта от 1 250 кв. м.) са разгледани възраженията, направени и пред настоящия състав от касатора във връзка с твърдението му за това, че имота е негова собственост, придобит от държавата ч. приватизационна сделка. Изрично е посочено, че -видно от актовете за държавна собственост теренът само е бил предоставен за управление на "М" гр. Пловдив, впоследствие "Х" ЕО., а приватизационната сделка е сключена след възстановяване на собствеността, т.е.след като държавата вече не е била собственик на терена. Въззивното решение е отменено с оглед необходимостта от преценка - дали изградената в терена от 790 кв. м. сграда не подлежи на запазване, което би било единствената пречка за ревандикация на прилежащия към нея терен. При новото разглеждане на делото в отменената част, след като е изпълнил указанията на ВКС - въззивният съд въз основа на заключенията на приетите като доказателство по делото експертизи и като е проследил предвижданията за имота по действащите планове (от 1955 г. - за парк и от 1973 г. и от 1994 г. - за булевард и частично - за траурен парк), е счел, че не се установява допустимост за траен статут на постройката. Като краен извод е счел, че дружеството няма противопоставими на наследниците права относно частта от процесния имот от 790 кв. м., поради което и е уважил предявения иск по чл. 108 от ЗС. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че не е налице надлежно възстановяване на собствеността по отношение на отчуждения през 1957 г. процесен имот, първо - защото искането е направено само от един наследник и второ, тъй като към момента на възстановяване на собствеността през 1999 г. имотът не е бил собственост на държавата (а на дружеството - вследствие на осъществена приватизационна сделка). Твърди и че към момента на осъществяването му - строителството на автоработилница е било допустимо и същата е със статут на търпимост. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касатора. Тезата на касатора, че към момента на постановяване на административното решение за възстановяване на собствеността имотът не се е намирал в патримониума на държавата или общината -вече е била обсъждана от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, когато е била игнорирана като неоснователна. Невъзможността за повторно предявяване на същото оплакване, изключва новото му обсъждане при повторното касационно обжалване (ТР № 2/2.07.2004 г. на ОСГК и ТК). Настоящото касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 2 от ГПК, във връзка с представени четири решения на ВКС (№ 52 от 6.02.1995 г. по гр. д. № 2342/94 г., № 320 от 15.03.1995 г. по гр. д. № 595/94 г., № 1* от 17.10.2003 г. по гр. д. № 1803/02 г. и № 1* от 22.07.1999 г. по гр. д. № 1715/98 г. на V отд.), в които е прието, че решението по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има вещно правно действие само по отношение на съсобствениците, предявили искане за отмяна на отчуждаване и до размера на идеалните им части от наследството. Посоченото в цитираните решения е правилно, но не е съотносимо към настоящия случай. Видно от материалите по адм. д. № 2684 по описа за 1994 г. на ПОС (а това е отразено и в мотивите на постановеното по делото решение от 17.11.1995 г.) - искането за отмяната на отчуждаването и първоначалната жалба пред съда са били подадени от наследодателя на ищците по делото (сега ответници по касация) Ф. Н. З. В случая - искането за възстановяване на собствеността и за отмяната на отчуждаването е направено от собственика и касае пълния обем права. Поради необходимост от доокомплектоване - съдът е върнал преписката на административния орган, като след изпълнение на указанията - е образувано ново дело, за което в мотивите на постановения акт, е прието, че е идентично с по-рано образуваното. В него са обсъждани предпоставките по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за целия имот и в размера, до който те са били налице - собствеността е възстановена. В мотивите на това решение не е обсъждан въпроса за това - кога е настъпила смъртта на първоначалния жалбоподател и кои са неговите наследници. Видно от постановеното решение - едва в диспозитива на същото е посочено, че собствеността се възстановява на "наследника му - Д. Аргиров". Въпросите за наличието и на други наследници и за съответния им дял е разрешен по исков ред с влязло в сила на 18.09.1996 г. решение от 5.08.1996 г. по гр. д. № 2430/96 г. на ПРС, с което е прието за установено, че "правото на собственост на наследниците на Ф. Н. З. 2040 кв. м. от имот пл. № 281 в кв. II "И" по плана на гр. П. от 1957 г. (възстановен с решение от 17.11.1995 г. по адм. д. № 2684 по описа за 1994 г. на ПОС) е при наследяване както следва: Й. А. К. - собственик на 1/5 ид. ч. от имот, М. В. Р., И. В. К., Р. Г. З., Й. Г. З., Д. Г. А., М. А. М. - по 1/10 ид. ч. и М. А. Х., В. А. Д. и Д. А. Д. 1/15 ид. ч. Следователно не е налице хипотеза на направено искане за възстановяване на собствеността от един от наследниците и съответно на отмяна на отчуждаването до размера на неговата идеална част, за да са приложими горецитираните решения на ВКС. Не е налице противоречие между постановеното от тях и от въззивния съд, поради което, на основание чл. 291, т. 3 от ГПК - касационното решение следва да се постанови ч. тълкуване на закона, съобразно установените по делото обстоятелства. Правилни и съобразени с дадените указания на касационната инстанция са изводите на въззивния съд за това, че съгласно предвижданията на действащите планове не е възможно запазването на изградената в процесния терен от 790 кв. м. сграда. Касае се за сграда от 770 кв. м., построена през 1965 г., без за нея да са издавани строителни книжа, представляваща автосервизна работилница на един етаж със стругарна, с полумасивна конструкция-стени от винкел, тухли и стъкло, с височина около един метър. Видно от заключението на приетото при повторното разглеждане от въззивната инстанция заключение - същата е изградена в терен, отреден за ТПК "Възход, за който е това е било допустимо. По последващите планове и по действащия план е недопустимо всякакво застрояване с постоянен градоустройствен статут, тъй като тази територия попада в отреждане за булевард "Източен" и частично - в УПИ * Траурен парк "Централен" (съгласно плановете от 1973 г. и 1994 г.). Липсата в плана на отреждане за Автосервиз и недопустимостта на осъществяването на подобна дейност на това място - пред вид предвижданията на плана за булевард и гробищен парк, изключват възможността за запазване на изградената в процесния терен от 790 кв. м. сграда, тъй като за същата е невъзможно получаването на траен статут. В този смисъл настоящият съдебен състав приема изцяло изводите на въззивната инстанция относно липсата на противопоставими права от страна на касатора против установените с решението по адм.д. № 2684 по описа за 1994 г.на ПОС- вещни права в полза на физическите лица, С оглед направеното искане, изходът от делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 1 000 лв. (хиляда лева). С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение