Определение № 73 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2763/2022 г.

Производството е по чл. 122 ГПК. С определение № 266262 от 8. 12. 2022 г. по т. д. № 1116/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав е повдигнат спор за подсъдност между СГС и САС за определяне на компетентен съд, който да разгледа молба с вх. № 31574/7. 07. 2022 г. по входящия регистър на САС, подадена от Т. В. П.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото, прие следното: С определение № 3853 от 23. 11. 2017 г. по ч. гр. д. № 5941/2017 г. на Софийски апелативен съд, след отмяна на определение № 6347 от 27. 10. 2017 г. по т. д. № 1116/2017 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН срещу О. Н. Р. за солидарното, евентуално – разделното му осъждане заедно с останалите ответници да заплати на банката сумата от 11 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на законовите и договорните му задължения като бивш администратор на банката, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на О. Н. Р., между които гараж № 51, находящ се в сутерен първо ниво на жилищна сграда с административен адрес кв. Южен парк, бл. 1 с площ от 24, 42 кв. м., заедно с припадащите му се 0, 15 % ид. ч. от правото на строеж и толкова ид. ч. от общите части на сградата, построена в УПИ № І-26, 27, 28, 31 и общински имот без номер от кв. ІІ по плана на [населено място], м. „Лозенец-жилищна група-Южен парк“. С молба вх. № 31574/7. 07. 2022 г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд Т. В. П. е направил искане за отмяна на издадената въз основа на цитираното определение на въззивния съд обезпечителна заповед и заличаване на вписаната възбрана върху гараж № 51 в жилищна сграда с адрес [населено място], кв. Южен парк, [жилищен адрес] ведно с припадащите му се 0, 15 % ид. ч. от общите части на сградата. В молбата се твърди, че П. е придобил собствеността върху описания гараж преди налагането на възбраната, като в подкрепа на това твърдение е представен нотариален акт № 49/2017 г. С разпореждане от 8. 07. 2022 г. на съдията докладчик по ч. гр. д. № 5941/2017 г. на САС молбата е изпратена на СГС по компетентност. С разпореждане от 26. 07. 2022 г., като е приел, че молбата на П. представлява частна жалба срещу определението на въззивния съд за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху собствения на посоченото физическо лице гараж, СГС я е оставил без движение за внасяне на дължимата такса за обжалване в размер на 15 лв. по сметката на САС. С молба от 2. 08. 2022 г. Т. П. е представил доказателства за внесена такса за обжалване. След осъществено връчване на молбата на П. на страните в исковото производство по т. д. № 1116/2017 г. на СГС и с оглед представените доказателства за внесена такса за обжалване СГС е постановил молбата да се изпрати на САС. В разпореждане № 319 от 25. 08. 2022 г. на заместник председателя на САС е прието, че подадената молба има характер на частна жалба срещу постановеното определение за допускане на обезпечение по ч. гр. д. № 5941/2017 г. на САС, като е постановено същата да се докладва по посоченото дело за надлежното й администриране. С разпореждане от 28. 09. 2022 г. на съдията докладчик по ч. гр. д. № 5947/2017 г. на САС е постановено молбата отново да се изпрати на СГС за евентуално повдигане на спор за подсъдност. С разпореждане от 24. 10. 2022 г. съдията докладчик по т. д. № 1116/2017 г. на СГС е дал указание на Т. П. изрично да посочи дали подадената от него молба пред САС представлява молба за отмяна на обезпечението или жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение, като след получаване на съобщението за тези указания на 7. 11. 2022 г. П. не е депозирал молба за уточняване на осъщественото от него процесуално действие. С определението, с което е повдигнал спор за подсъдност между СГС и САС, съставът на СГС е извършил преценка, че молба вх. № 31574/7. 07. 2022 г. на Т. В. П. се явява частна жалба срещу определението по ч. гр. д. № 5941/2017 г. на САС в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените срещу О. Р. искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН. Приел е, че не е компетентен да разгледа посочената частна жалба. С оглед тези данни настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е налице спор за подсъдност. Спорът за подсъдност предполага противоречиво разрешаване от две съдилища на въпроса кой е компетентен да се произнесе по конкретен спор и възниква след като единият съд е извършил преценка, че този спор не му е подсъден, и е прекратил производството пред себе си. В настоящия случай такъв спор би бил налице при противоречие между СГС и САС по въпроса кой измежду тези съдилища е компетентен да се произнесе по подадената от Т. П. - трето за исковия процес лице „молба“. С оглед извършената от СГС квалификация на процесуалното действие на Т. П. обаче такова противоречие не съществува. Софийски градски съд е приел, че молбата на П. представлява частна жалба на трето лице срещу определението по ч. гр. д. № 5941/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на акта на първоинстанционния съд, е допуснато обезпечение на предявените от лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/, искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН срещу О. Р. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – гараж. Преценката на Софийски градски съд за подадена частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл. 396, ал. 2 ГПК, а не за молба по чл. 402 ГПК, е правилна, доколкото искането на третото лице за отмяна на обезпечението е основано на твърдения, че е действителният собственик на недвижимия имот обект на обезпечението. Посочената преценка насочва към компетентност на Върховния касационен съд по чл. 396, ал. 2 ГПК да разгледа жалбата и в този смисъл изключва възможен извод за спор между СГС и САС кой да се произнесе по жалбата. Поради изложеното искането на СГС е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Делото следва да бъде изпратено на Софийски апелативен съд за администриране на подадената от Т. В. П. частна жалба, неправилно наименувана от жалбоподателя молба, вх. № 31574/07. 07. 2022 г. срещу определение № 3853 от 23. 11. 2017 г. по ч. гр. д. № 5941/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на определение № 6347 от 27. 10. 2017 г. по т. д. № 1116/2017 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на предявените от лицата, упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН срещу О. Н. Р. чрез налагане на възбрана върху гараж № 51, находящ се в сутерен първо ниво на жилищна сграда с административен адрес кв. Южен парк, бл. 1 с площ от 24, 42 кв. м., заедно с припадащите му се 0, 15 % ид. ч. от правото на строеж и толкова ид. ч. от общите части на сградата, построена в УПИ № І-26, 27, 28, 31 и общински имот без номер от кв. ІІ по плана на [населено място], м. „Лозенец-жилищна група-Южен парк“. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение