Определение № 5790 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3953/2024 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. З. Н., А. Ч. С. и С. Ч. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязло в сила решение № 2673/07.05.2024 по гр.д. № 14059/2021 г. на СГС, IV-А възз. с-в., с което е потвърдено решение от 08.05.2021 г., с което срещу наследодателя на молителите Ч. С. са уважени установителни искове на „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че дължи сумата 139.75 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., 12.29 лева изтекли лихви и разноски. Молителите излагат доводи за неправилност на въззивното решение – че въззивният съд неправилно е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Молителите твърдят, че въззивното решение противоречи на влязлото в сила решение от 28.04.2023 г. по гр.д. № 14366/2019 г. на СГС, II-Д възз. с-в. и на решение от 17.11.2023 г. по гр.д. № 14226/2020 г. на СГС, IV-Г възз. с-в., постановени за същите страни, за същото искане и за същото основание. Според молителите противоречието се състои в това, че в първото решение е прието, че от значение за задължението е кой е собственик на имота, а не дали той е ползван от наемател, а в решението по гр.д. № 14226/2020 г. на СГС е прието, че не е доказано кой е ползвал имота. Молителите твърдят също, че в посочените решения от 2023 г. като страни в съдебното производство са конституирани те, в качеството на наследници на починалия Ч. С., докато в решението, чиято отмяна искат, като жалбоподател се сочи Ч. С. и съдът е постановил срещу него осъдителен диспозитив. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че тя е неоснователна, тъй като трите съдебни решения са постановени по искове за установяване на задължения за заплащане на топлинна енергия през различни периоди от време, споровете имат различен предмет и не може да се стигне до противоречие на постановените решения. Третото лице – помагач на страната на ответника (наемателката на първоначалния ответник) В. Н. В. твърди, че молбата е основателна. Настоящият съдебен състав намира, че молбата е недопустима поради следното: С т.5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4, във връзка с чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В т.5 от мотивите на тълкувателното решение е пояснено следното: Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Основанието на чл.303, ал.1, т.4 ГПК ще е налице и когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск. Затова трябва да съществува обективно тъждество в производствата, които имат различни спорни предмети. Обективното тъждество на производствата може и да не се изразява в еднакъв предмет на делата, те да имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. В тези случаи въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Настоящият съдебен състав намира, че в молбата за отмяна не се навеждат твърдения за еднакъв предмет на делата, тъй като са разгледани спорове за съществуването на задължения за различни периоди от време (по трите дела са разгледани искове за различни съдебно предявени вземания: в решението, чиято отмяна се иска за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., в решението по гр.д. № 14366/2019 г. на СГС, II-Д възз. с-в. за периода от м. 01.2013 г. до м.04.2015 г.; в решението по гр.д. № 14226/2020 г. на СГС, IV-Г възз. с-в. за периода от м.10.2015 г. до м. 04.2018 г. и дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 07.11.2018 г.). В молбата за отмяна не се навеждат и твърдения за такава връзка между делата, при която предметът на едното дело да е обусловен от предмета на другото, като го инкорпорира в себе си (инкорпорира този на обуславящото дело). Не се твърди и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, т.к. не се твърди, че в решението, чиято отмяна се иска, молителите не са конституирани като страни по делото и не са участвали в разглеждането му, нито се твърди, че не са били надлежно представлявани, а видно от приложеното дело, образувано по въззивна жалба на Ч. С. С., подадена на 14.04.2021 г., той е починал на 16.02.2022 г. (л.44), а молителите, които са негова преживяла съпруга, син и дъщеря, са конституирани като страни по делото с определение от 07.01.2023 г. (л.50), упълномощили са процесуален представител, който е заявил, че поддържа въззивната жалба и е представлявал молителите по делото в проведеното на 24.02.2024 г. съдебно заседание. В обобщение – като основания за отмяна са посочени обстоятелства, които не попадат в предпоставките за отмяна, които са предвидени в посоченото от молителите основание за отмяна (по т.4 на чл.303,ал.1 ГПК), нито в останалите предвидени в ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения. А съгласно приетото с т.10 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303,ал.1 и чл.304,ал.1 ГПК, е недопустима. Върховният касационен съд следва да се произнесе с определение, с което да я остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да прекрати. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък на разноски и доказателства за разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат. Воден от изложеното съдът