Определение № 36 от 02.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С решение № 118 от 30.11.2017 г. по гр.д. № 1236 по описа за 2017 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е оставена без уважение молба с вх. № 3544 от 20.01.2017 г. на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 1298 от 24.09.2014 г. по гр.д. 1268/2014 г. на Окръжен съд – Варна и Ж. Й. Н. и М. Д. Н. са осъдени да заплатят разноски за производството, както следва: на А. Н. Д., представлявана от адв. Б. М. – 200.00 лв., на В. Н. Д., представляван от адв. И. М. – 200.00 лв. и на В. Й. Н. – 200.00 лв. Постъпила е молба с вх. № 24/02.01.2018 г., изпратена по пощата на 28.12.2017 г., с която адв. В. В. в качеството й на пълномощник на В. Й. Н., е направила искане за изменение на решението в частта за разноските. Наведени са съображения, че размерът на присъдените разноски в ползва В. Й. Н., представляващи адвокатско възнаграждение, е неоснователно и незаконосъобразно намален. Иска се присъждане на целия договорен хонорар за защита срещу подадената молба за отмяна в размер на 1 000.00 лв. При условие на евентуалност се поддържа, че в случай, че съдът намери искането с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за основателност, минималният размер на присъдените разноски следва да е в размер на 500.00 лв. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските, подаден от адв. К. М. и адв. Д. Ф., действащи като пълномощници на Ж. Й. Н. и М. Д. Н., в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност. Настоящият съдебен състав приема, че искането В. Й. Н. за изменение на размера на присъдените разноски е процесуално допустимо. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, ако решението е необжалваемо, страна може да предяви искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските в едномесечен срок от постановяването му. Решението по настоящото дело е постановено на 30.11.2017 г., а молбата е подадена по пощата на 28.12.2017 г., поради което съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.2 вр. чл.60, ал.3 ГПК същата е подадена в срок. В тази връзка неоснователни са възраженията на Ж. Й. Н. и М. Д. Н. за просрочие. За да се присъдят разноски в размер на 200.00 лв. е съобразено направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 1 000.00 лв. и ниската фактическа и правна сложност на делото. По аргумент по чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прието, че за явяването в заседание и процесуално представителство за защита правата и законните интереси на В. Й. Н., молителите следва да възстановяват на ответника по молбата за отмяна сумата от 200.00 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. В.. Неоснователни са доводите, заявени в искането за изменение на решението в частта за разноските, че нормата, на която се е позовал съдът – чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение в производство по отмяна на влязло в сила решение от 500.00 лв. и поне тази сума следва да бъде присъдена. Според посочената норма минималния размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на молба за отмяна без процесуално представителство е 300 лв., а при явяване и в съдебно заседание още 200 лв. повече или 500 лв. В случая съдът е съобразил, че адвокат В. единствено е представлявала ответната страна по молбата за отмяна в открито съдебно заседание и е подала писмени бележки, както и, че правната и фактическа сложност на настоящото производство по подадената молба за отмяна се изразява в изясняване годността на приложените с молбата документи /удостоверение с рег. № А. от 31.10.2016 г., удостоверение № А. от 21.10.2016 г. и декларация, издадена от И. Д. И./ да послужат като основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице основания, водещи до извод за различен размер на присъденото възнаграждение, определено като разлика от посочените в наредбата минимален размер само за изготвяне на молба з отмяна и минимален размер, включващ и явяване в съдебно заседание, поради което искането за изменение на решението в частта разноските следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение