Решение № 679 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2008 г.
ВКСII гражданско отделение13.01.2009 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ОТМЕНЯВА Решение от 06.03.2008 г. по гр. д. № 801/2007 г. на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за ново разглеждане в отменената част, от друг състав при условията на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК.
Мотиви
Решение № 679 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Валентин С. С. и А. Д. С., и двамата от гр. Ш. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 06.03. 2008 г. по гр. д. № 801/2007 г. на Шуменския окръжен съд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Б. и В. Б., чрез адв. Г, с който се поддържа, че с обжалваното решение не е допуснато посоченото нарушение на процесуалните правила предвид липсата на произнасяне по искането на касаторите-ответници, като се поддържат и доводи за законосъобразност на крайните правни изводи дори и ако би бил проведен косвен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на доводите на страните и на основание закона, в рамките на правомощията на чл. 293, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 291, т. 2 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на районен съд и е постановил ново решение, с което е уважен заявения иск за собственост като на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е прието за установено по отношение на В. С. С. и А. Д. С., че Д. и В. Б. са собственици на 35.96/294 идеални части от поземлен имот- с идентификационен № 83510.667.176 по КП на гр. Ш., както и е изменен частично НА № 2/95 г. и НА № 118/2004 г.. Това решение на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснато нарушение по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). С Определение по чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия е приел, че въпросът за допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд, поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационното обжалване. Съдебна практика на ВКС, с посочените Решение № 216/14.04.2006 г. по гр. д. № 473/2005 г. на I г. о и Решение № 24/99 г. по гр. д. № 1912/97 г. на IV г. о. приема, че след като административното производство се развира между заинтересованите лица- молители и административния орган и в това производство не се разглеждат спорове за материално право, следва, че в рамките на висящ исков граждански процес, при спор за правото на собственост, третите лица, засегнати от последиците на административния акт, да могат да се защитят правото си на собственост като оспорят законосъобразността/ процесуална и материално правна / на административния акт и това оспорване следва да бъде разгледано. Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата теза по посочените решение на ВКС и счита, че установената практика на съставите на ВКС, при релевиран довод за незачитане правните последици последиците на един административен акт от който противната страна черпи права, поради факта, че същият е издаден в нарушение на установен процесуален ред или в нарушение на материалната компетентност на административния орган, решаващият съд следва безусловно да проведе искания от страната/ в рамките на провежданата по иска защита / косвен контрол за законосъобразност. Въззивният съд, като решаваща по съществото на делото инстанция следва да съблюдава установената практика, тъй като от една страна се касае до процесуална възможност, която засегнатата страна може да упражни в рамките на исковия процес по спора за съществуването на спорното вещно право като оспори административна процедура, по която не е бил страна, а от друга страна -упражненото възражения като защитно средство срещу заявения иск задължително следва да бъде разгледано от въззивната инстанция в установените за нея правомощия при действието на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) във вр. с изискванията за законосъобразен съдебен акт- чл. 188 ГПК (отм.). При осъществяването на косвения контрол за законосъобразност на административен акт, решаващият съд следва да съобрази и съдебна практика по Тълкувателно решение № 78/1973 на ОСГК на ВС, постановена в смисъл, че в рамките на задължителната преценка на правопораждащите факти, решаващият съд може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определение правоотношение, и изцяло разясненията, дадени с ТР 1/1991 г. на ВС ОСГК, касаещи понятието нищожност на административния акт, когато последния е издаден при компетентност на административния орган. С касационната жалба ОСНОВАТЕЛНО се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, поради неосъществен косвен съдебен контрол на административен акт, съответно Решения № 9/29.04.1976 г. и Решение № 17/22.07.1976 г. на ИК на ГНС гр. Ш. за тяхната материално-правна законосъобразност. Данните по делото сочат, че Д. Б. и В. Б. са заявили срещу Р. Т., П. С. П., Р. С. П., Д. В. П., В. С. и А. С., положителен установителен иск за собственост на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), поддържайки, че през 1976 г., на основание Договор за продажба от 12.08.1976 г. по НА № 28/76 г. Д. Б. / по време на брака си със В. Б. /е закупува от С. С. П. / наследодател на ответниците П/ следния недвижим имот: жилищна сграда с два навеса, заедно с 34.86 кв. м. от мястото, в което са построени сградите, съставляващо към този момент "неурегулиран имот" - дворище пл. № 4412 в кв. 268 по плана на гр. Ш. Продажбата е извършена по реда на ЗСГ и ППЗСГ, видно от оценителния протокол от 25.06.1976 г., като продавачите са притежавали 42/125 ид. части от мястото, равняващи се на 96 кв. м. По делото са представени доказателства, че Комисията по чл. 26 ЗСГ (отм.) е предложила да се закупят 57.54 кв. м., но са "закупени" само 34.86 кв. м. или 34.86/285 идеални части. По силата на Заповед № РД 25-489/19.06.1897 г. на Кмета на гр. Ш. е одобрена дворищна регулация и е обособен парцел ****IV-4412, който имот понастоящем е с идентификатор 83510.667.176 по КК на града с площ от 294 кв. м., като закупените 34.86/285 идеални части съставляват съответно 35.96/294 идеални части от имота според последния регулационен статут. Ищците претендират да им бъде признато правото на собственост именно на тези идеални части от дворното място понастоящем е с идентификатор 83510.667.176 по КК на град Ш. с площ от 294 кв. м., закупени с Договора от 1976 г., поддържайки, че неправилно същите са реституирани в полза на наследниците на С. П., на основание ЗВСОНИ и ЗВСНМРА, тъй като реституционният ефект на посочените закони не може да обхване продадената част от дворното място -т. е. на притежаваните от нас 35.96/294 идеални части от УПИ IV-4412 в кв. 225 по РП на гр. Ш. Видно от т. н. неприсъствен / констативен по своята правна характеристика/ НА № 28/1976 г. за продажба на недвижим имот чрез ГНС Ш. Д. Б. купува масивна жилищна сграда с два навеса, застроени в дворище 4412 в кв. 268 за сумата 4033.33 лв. Съгласно допълнително Решение № 17/76 г. купувачката придобива собствеността на 34.86 кв. м. от дворното място. Ответниците са оспорили законосъобразността на правопораждащия правото да се закупят допълнително именно части от дворното място административен акт / като елемент от фактическия състав на покупко-продажбата по ЗСГ/, а именно Решение № 17 с което е допълнено Решение № 9 от 29.06.1976 г. на ИК на ГНС-. относно НЕОЦЕНЕНАТА ПЛОЩ, върху която са застроени жилищна сграда и два навеса от 34.86 кв. м., находящи се в гр. Ш. дворище 4412 кв. 268 / имотът застроена площ 71.44 кв. м. и незастроена площ 213.26 кв. м./ оценена с протоколно решение на Председателя от 25.06.1976 г.. Ответниците са поддържали, че оспореното решение № 17 е нищожно, тъй като излиза извън компетентност на административния орган, според действащите правила на ЗСГ и ППЗСГ не се допуснат издаване на допълнителни решения на база допълнителни оценки за продаваните имоти. Процедурата чл. 17 и 19 ЗСГ е строго формална, а административният орган, излизайки извън правомощията си е предложил за продажба и земя, след като и в самото искане на купувачите няма искане за земя, а още по малко има съгласуване на волите за обема на земята. Отказът на въззивния съд да проведе искания/ и проведен от първата инстанция / косвен контрол за законосъобразност на посоченото решение на ИК на ГНС-., съставлява по вече изложените съображения съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по релевираното като защитно средство правоизключващо надлежното придобиване правото на собственост на спорните идеални части от дворното място възражение, от което произнасяне ще зависи и крайният правен извод по основателността на заявения положителен установителен иск. Искането на ответниците по касация това произнасяне да бъде направено в рамките на настоящото разглеждане на делото е недопустимо. Произнасянето по спора за материално-правната законосъобразност на посоченото решение на ИК на ГНС Ш., като правопораждащ спорното право на собственост юридически факт от фактическия състав на продажбата от 1976 г. по реда на ЗСГ (отм.) като придобивно основание, обуславящ крайния извод по спора по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е елемент от защитата на ответника, по които доводи се произнася съда по същество, а в настоящата хипотеза касационната инстанция има само контролни функции и следва да отстрани процесуални нарушения на долната инстанция, но не и да замести волята на съда по съществото на спора, като изземе правомощията му на втората-първа инстанция според правилата на чл. 196 и сл. ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия